— По-вярно е да се каже, милорд, че вашата любов изигра предателска роля спрямо вашето величие и ви препречи пътя към почести и власт, каквито не са били предлагани досега на никой друг. За да направите високоуважаваната лейди графиня, вие сам изпуснахте възможността да станете…
Той млъкна, сякаш нямаше желание да довърши започнатата фраза.
— Да стана какво? — попита Лестър. — Изкажи докрай мисълта си, Варни!
— Да станете КРАЛ, милорд — отговори Варни. — И то крал на Англия! Не мисля, че това, което казвам, е измяна към кралицата. Тя само би спечелила, ако се сдобие с онова, което й желаят от сърце всички поданици — жизнен, благороден и доблестен съпруг.
— Ти бълнуваш, Варни — каза Лестър. — А освен това в наше време имаше достатъчно случаи, които да накарат един мъж да придобие отвращение към венчалната корона, която ще вземе от скута на жена си. Спомни си за съдбата на Дарили в Шотландия.108
— Дарили? — рече Варни. — Оня глупак и дръвник, оня размекнат хапльо, който се остави да го изстрелят във въздуха като празнична ракета! Ако Мери се бе омъжила за благородния граф, който бе предопределен да раздели с нея трона, тя щеше да има съпруг със съвсем друг характер. И този съпруг би намерил в нейно лице жена, послушна и любеща, като съпругата на най-скромния земевладелец, която язди след ловните кучета и държи юздата, докато мъжът й се качва на коня.
— Можеше да бъде и така, както казваш, Варни — рече Лестър и върху разтревоженото му лице се появи самодоволна усмивка. — Хенри Дарили не разбираше нищо от жени, а мъж, който не познава жените, не би могъл да се оправи с Мери. Елизабет обаче е съвсем друго нещо, Варни. Мисля, че като й е дал сърце на жена, бог й е дал и мъжки ум, за да сдържа буйните пориви на сърцето си. Аз я познавам добре. Тя приема благосклонно всеки израз на любов и дори му отвръща, слуша с цялата си душа сладникави сонети и също им отговаря, способна е да насърчи ухажването до оная граница, когато то трябва да премине във взаимно споделяне на нежни чувства, но тук тя поставя едно nil-ultra109 на всичко, което би трябвало да последва по-нататък, и не би заменила дори една нищожна частица от върховната си власт за цялата азбука на Купидон и Хименей110.
— В такъв случай толкова по-добре за вас, милорд — отвърна Варни, — тоест, щом сте убеден, че нравът й е такъв и че не можете да се домогнете да станете неин съпруг. Сега сте любимец на Елизабет и бихте могли да останете такъв, ако графинята в Къмнър хол продължи да живее в неизвестност.
— Горката Еми! — с дълбока въздишка рече Лестър. — Така много й се иска да бъде призната пред бога и пред хората!
— Е, да, милорд — каза Варни, — но разумно ли е нейното желание? Там е въпросът. Нейните религиозни скрупули са задоволени, сега тя е уважавана и обичана съпруга и се радва на обществото на своя мъж всеки път, когато неговите важни и тежки задължения му позволят да я зарадва с присъствието си. Какво повече може да иска? Аз съм сигурен, че една толкова добра и любеща съпруга ще се съгласи по-скоро да преживее целия си живот в такава неизвестност — във всеки случай не по-голяма от тази в Лидкоут хол, — отколкото да накърни дори и с една йота честта и величието на своя съпруг, като настоява да ги сподели с него, преди да е дошло времето за това.
— Има нещо вярно в това, което казваш — отвърна Лестър.
— Появяването й тук сега би било направо съдбоносно. И все пак трябва да я видят в Кенилуърт. Елизабет няма да забрави, че е дала такова нареждане.
— Позволете ми да отложа за утре окончателното решение на тази трудна задача — рече Варни. — Трябва ми време да дооформя Плана, който вече имам наум и който, надявам се, ще задоволи кралицата, ще се хареса на високоуважаваната лейди и ще остави неразкрита съдбоносната тайна. Има ли ваша светлост някакви други поръчения за тази вечер?
— Искам да остана сам — каза Лестър. — Върви си, но остави на масата стоманената ми касетка. Бъди наблизо, за да мога всеки момент да те повикам.
Варни се оттегли, а графът отвори прозореца и дълго и тревожно гледа към бляскавия рой звезди, блещукащи на величествения летен небосклон. От устните му неволно се отрониха думите:
— Никога не ми е била така потребна благосклонността на небесните светила, както сега, когато земният ми път е тъй тъмен и объркан.
Добре известно е, че в ония времена хората дълбоко са вярвали в голословните предсказания на астрологията и Лестър, макар суеверието да му беше чуждо, не стоеше в това отношение по-високо от своята епоха. Тъкмо обратното — твърди се, че той покровителствал проповедниците на тази лъжлива наука. Вярно е обаче, че желанието да се надникне в бъдещето, което е тъй присъщо на всички хора, е изявено най-силно у ония, които са свързани с държавните тайни, с опасните интриги и коварство на придворния живот.
108
Хенри Дарили Стюарт (1545–1568 г.) — вторият мъж на Мария Стюарт, станал жертва на заговора на фаворита на Мария, граф Бозуел.