— Говори се, че го лекувал някакъв шарлатанин — каза, след като помисли малко, Варни. — Сигурен ли си, че никой в Англия не знае твоята тайна?
— Имаше един човек — досети се лекарят, — мой бивш слуга, който може да я е откраднал от мене заедно с още някоя и друга тайна на моето изкуство. Мисля обаче, че няма защо да се безпокоиш, Варни. Не съм свикнал да позволявам на разни любопитни нахалници да ми се бъркат в занаята. Той вече не може да наднича в ничии тайни, защото — зная това с пълна сигурност — бе отнесен на небето върху крилата на огнения дракон. Мир на праха му! А ще мога ли да ползвам лабораторията си в новото си убежище?
— Не само твоята, а и цяла работилница, драги — отвърна Варни. — Преподобният абат, който преди четиридесет години е бил принуден да отстъпи това местенце на безцеремонния крал Хел115 и на неговите придворни, е имал там пълна алхимическа апаратура и я е оставил на приемниците си. Сега ти ще се разпореждаш с нея, ще топиш, ще духаш, ще гориш и ще дестилираш, докато зеленият дракон не се превърне в златна гъска — както се нарича това сега сред вас, алхимиците.
— Ти си прав, Варни — изрече през зъби алхимикът, — ти си прав дори в неуважението си към истината и разума. Това, което казваш на шега, може да се превърне в действителност, преди да се срещнем отново. Ако уважаваните мъдреци на древността са казвали истината, ако учените на нашето време са я разбрали правилно, ако мен, където и да отидех — в Германия, в Полша, в Италия или в далечна Татария, — ме посрещаха като човек, на когото природата е открила съкровените си тайни, ако аз така съм проникнал в най-тайните знаци и условни формули на еврейската кабалистика, че дори най-беловласите старци в синагогата бяха готови да пометат стъпалата пред мен; ако всичко това е истина и ако остава само една крачка, една малка крачка между моето многогодишно, напрегнато лутане в непрогледния мрак и ослепителната светлина, която ще освети люлката, където се крият най-богатите и благородни творения на природата; ако остава една крачка между подчинението и върховната власт, една крачка между бедността и такова изобилие от богатства, каквото — без тази велика тайна — земята не би могла да извлече дори от всички рудници на Стария и Новия свят; ако всичко това е така, нима не е разумно да посветя на него остатъка от живота си и след кратък период на търпеливи научни занимания да се издигна над жалката зависимост от фаворитите и от техните фаворити, които са ме поробили сега?
— Браво, браво, почтено старче! — каза Варни с присъщия си присмехулен израз на лицето. — Трябва обаче да ти каже, че с тези стремления да се приближиш до откриването на философския камък няма да измъкнеш нито една крона от кесията на лорд Лестър, а още по-малко — от кесията на Ричард Варни. На нас ни трябват земни и напълно осезаеми услуги, драги, а по-нататък ни е все едно кого ще замайваш с философското си шарлатанство.
— Синко Варни — каза алхимикът, — безверието, обгърнало те като ледена мъгла, притъпява остротата на твоето усещане за онова, което е препятствие за умния, но което все пак поднася на смирено търсещия истината толкова ясен урок, че той може да го прочете мимоходом. Нима ще отречеш, че науката е начин да се завършат незавършените сплави в природата, за да се превърнат те в благородни метали? Нима чрез науката не можем да усъвършенстваме такива процеси като инкубацията, дестилацията, ферментацията и други подобни, чрез които ние извличаме живот от безжизненото яйце, отделяме чиста материя от мътни утайки, съживяваме инертната маса на мъртвата течност?
— Чувал съм всичко това и по-рано — отвърна Варни — и съм непримирим срещу подобни измами още от времето, когато пожертвувах двайсет монети от чисто злато — разбира се, това беше още в непълновръстието на моя ум, — за да ускоря постигането на великата тайна, а те с божия помощ изчезнаха in fumo116. Откакто сам и по собствена воля откупих свободата си, вече не позволявам и няма да позволя на алхимията, астрологията, хи-романтията или която и да е друга окултна наука — нека бъде тайнствена дори като самия ад — да развързва връзките на кесията ми. Вярвам обаче в манната на свети Николай и нея, ей богу, не мога да отрека. Първата ти работа, щом стигнеш в усамотеното ми убежище, е да приготвиш повече от това лекарство, а после си прави злато, колкото ти иска душата.
115
Авторът навярно е имал пред вид крал Хенри VIII, който е конфискувал държавните имущества.