Кралските реквизитори сновяха навсякъде и помитаха от фермите и селищата онези продукти, които обикновено биваха необходими за кралската обиколка и за които продавачите получаваха с голямо закъснение парите си от Съвета на зеленото сукно134.
Със същата цел обикаляха страната и слугите на граф Лестър; мнозина от неговите приятели и родственици — близки и далечни — използваха случая, за да спечелят благоразположението на фаворита, и му изпращаха в огромни количества провизии и деликатеси от най-различен вид, дивеч и огромни бъчви с хубаво вино — местно и чуждестранно. Пътищата бяха задръстени от стада волове, овце, телета и свини, както и от натоварени каруци, чиито оси скърцаха под тежестта на бъчви с вино и бира, големи кошове с бакалски стоки, заклани птици, сланина и чували с брашно. Често каруците се закачаха една за друга и цялото движение спираше. Недодяланите каруцари ругаеха и се караха яростно, докато буйните им страсти се разгоряваха така, че се захващаха да решават спора за преднина с камшици и тояги. Тези сбивания обикновено се прекратяваха от някой реквизитор, пристав или друг представител на властта, който удряше една о друга главите на двамата размирници.
Артисти и мимици, фокусници и клоуни от най-различен вид, събрани във весели трупи, се бяха отправили към „Двореца на царствените забавления“, както пътуващите певци наричаха Кенилуърт в песните, които бяха съчинени вече по повод предстоящите тържества. Сред тази пъстра тълпа просяците излагаха на показ своята действителна или, престорена нищета, като подчертаваха с това острия, макар и обичаен контраст между тщеславието и суетата и нещастията в човешкото съществуване. Всички се движеха в този безкраен човешки поток, сплотени единствено от любопитството: занаятчията с кожена престилка тук изблъскваше с лакти кокетната и изтънчена дама, която в града господаруваше над него; недодялани селяндури настъпваха по мазолите с подкованите си с кабъри обуща заможни граждани и уважавани местни благородници; млекарката Джоун, момиче с тежка походка и яки червени ръце, си пробиваше път сред високомерни и превзети хубавици, дъщери на рицари и скуайъри.
Блъсканицата и безредието сред тълпата имаха все пак весел и празничен характер. Всички бяха тръгнали, за да погледат и да се повеселят и затова не обръщаха внимание на дребните неудобства, които в друго време биха ги ядосали. Като се изключат случайните сбивания, за които вече споменахме и които са нещо обикновено сред това кавгаджийско съсловие — каруцарите, надпялото човешко сборище се носеха смесените звуци на безгрижното веселие и радостта. Музикантите свиреха леки мелодии на инструментите си, певците тананикаха песните си, професионалният шут кряскаше ту весело, ту неистово, като размахваше жезъла си, селските танцьори подрънкваха звънчетата си, селяците си подвикваха и свиреха с уста, мъжете се смееха високо, а момичетата се кикотеха пискливо, когато някоя солена шега прелиташе като птица от една компания към друга, подхващаше се от всички и отново се връщаше при оня, който я беше пуснал в обръщение.
За човек, потънал в горчиви и мрачни мисли, няма по-тежко наказание от това да бъде въвлечен в кипежа на веселието и радостта — съпровод, напълно контрастиращ с неговото настроение в момента. В случая обаче шумът, оживлението и пъстротата на зрелището записваха до известна степен графиня Лестър, като й оказваха услугата да й пречат да се потопи в размишления за своите Несгоди или в страшни предчувствия за бъдещето си. Тя пътуваше като в сън и мълчаливо следваше Уейланд, който проявяваше голяма ловкост и ту й пробиваше път сред тълпата, ту се спираше, изчаквайки удобен момент да тръгне отново напред, а от време на време се отбиваше встрани по някаква заобиколна пътечка, която отново ги извеждаше на главния път, след като им бе дала възможност да изминат леко и бързо голямо разстояние.
Те заобиколиха замъка Уорик (този чудесен паметник на древността и на рицарското величие, незасегнат и до днес от времето), където Елизабет бе прекарала изминалата нощ и където смяташе да остане до пладне — час, в който са обядвали тогава в Англия — и да се отправи след това към Кенилуърт.
Междувременно всяка минаваща оттам група изказваше по някоя възхвала за кралицата, макар и не без известна доза ирония, която всъщност повече или по-малко е присъща на отношението ни към ближните, особено когато се случи те да са по-високопоставени от нас.
134
Учреждение, което се е занимавало с ръководенето на кралското стопанство. Името си дължи на покритата със зелено сукно маса, около която са ставали заседанията.