Елизабет прие благосклонно почитта на огромния вратар, кимна му за награда и премина през вратата на кулата, от чиято горница в същия миг гръмнаха мощните звуци на бойни фанфари. Веднага откликнаха и останалите фанфаристи, разположени на различни места по стените на замъка и в Ловния парк. Повтаряни от ехото и все още трептящи във въздуха, звуците на един оркестър се подемаха от други и в нови съзвучия се разнасяха по всички посоки.
Съпроводена от тази музика, която — като в някаква приказка — ту звучеше съвсем отблизо, ту се омекотяваше от разстоянието, ту тихо и нежно галеше ухото, замирайки някъде в далечината, кралица Елизабет премина през Галерията и стъпи на дългия мост, който водеше до кулата Мортимър. От неизброимото число факли, наредени от двете му страни, на моста бе светло като ден. Голяма част от придворните слязоха от конете и като ги изпратиха в близкото село Кенилуърт, последваха пеш кралицата по примера на джентълмените, които я посрещнаха при Галерията.
Роли се възползува от случая и отново заговори Тресилиан, но остана учуден от неговите неясни и едносрични отговори. Свързвайки това с обстоятелството, че Тресилиан, без да има някаква определена причина, бе напуснал стаята си и се бе появил небрежно облечен за посрещането на кралицата, рискувайки да я обиди, както и с някои други признаци на разстройство, които му се стори, че забелязва у него, Роли стигна до извода, че приятелят му безсъмнено е изпаднал в някакво временно умопомрачение.
Кралицата едва бе стъпила на моста, когато пред очите й се откри ново зрелище. По даден от музиката знак в езерото, иззад едно леговище на чапли, се появи сал, направен така, че да наподобява малък плаващ остров. Осветен от многобройни факли и обкръжен от фигури, изобразяващи морски коне145, възседнати от тритони, нереиди и всевъзможни други божества на моретата и реките, салът бавно заплува към долния край на моста.
Внезапно на островчето се появи красива жена, облечена в небесносиня копринена туника и пристегната с широк пояс, върху който бяха изписани разни знаци, наподобяващи юдейски талисмани. Целите й ръце и крака бяха голи, а китките и глезените й бяха украсени с необикновено големи гривни. Върху дългите й лъскави черни коси бе прикрепен венец от изкуствен имел, а в ръцете си държеше жезъл от черно дърво със сребърен връх. Съпътстваха я две нимфи, облечени със също такива чудновати дрехи.
Всичко бе пресметнато толкова добре, че жената от Плаващия остров стъпи със спътничките си на брега при кулата Мортимър точно в мига, когато Елизабет стигна там. С красиво построена реч непознатата съобщи, че тя е прочутата Езерна дама, прославена в легендите за крал Артур; че е възпитала непобедимия сър Ланселот; че нейната красота се оказала по-силна от мъдростта и магиите на всемогъщия Мерлин. Още от тези далечни времена живеела тя в своя кристален дворец, въпреки че Кенилуърт преминавал от ръцете на едни прославени и могъщи владетели в ръцете на други. Сакси, датчани, нормани, родовете Сейнтлоу, Клинтън, Монфор, Мортимър, Плантагенет — колкото и страшни и величествени да били — не могли да я накарат да подаде глава от водата, която скривала нейния кристален дворец. Сега обаче е дошла тази, чието величие далеч надминава величието на всички тия прочути имена, и затова Езерната дама е излязла, за да й изрази своята почит и да покани несравнимата Елизабет да вземе участие във всички забавления и развлечения, които са в състояние да й предложат замъкът и неговите околности, езерото и неговите брегове.
Кралицата изслуша учтиво тази реч и отвърна шеговито.
— Ние мислехме, че езерото е част от нашите владения, но щом към него предявява претенции една толкова известна дама, ще бъдем щастливи при друг удобен случай да продължим нашия разговор и да съгласуваме нашите интереси.
След този благосклонен отговор Езерната дама изчезна и на нейно място върху един делфин се появи Арион, обкръжен от морски божества. Поел ролята на Арион вместо отсъстващия Уейланд, Ламборн така се бе вкочанил от продължителното си престояване в стихията, към която не беше особено добре разположен, че не бе успял да научи речта си наизуст, пък и не беше си осигурил суфльор, какъвто имаше вратарят. Затова той реши да се измъкне с дързост от затрудненото си положение, смъкна маската си и извика: