Варни побърза да отговори, изпреварвайки Лестър:
— С позволението на ваше величество младият лорд Оксфорд, който присъства тук, познава добре почерка и репутацията на мистър Антъни Фостър.
Граф Оксфорд, млад прахосник, комуто Фостър често бе давал пари под лихва, каза, че познава Фостър като заможен, свободен поземлен собственик и потвърди, че представеното свидетелство е написано от неговата ръка.
— А кой може да потвърди подписа на лекаря? — попита кралицата. — Струва ми се, че се нарича Аласко.
Мастърс, лекарят на нейно величество, който си спомни как го бяха отпратили от замъка Сей и знаеше, че с показанията си ще удовлетвори Лестър и ще нанесе удар на граф Съсекс и на неговите привърженици, заяви, че често се е съветвал с доктор Аласко и че той е голям учен, с дълбоки познания, макар да няма свидетелство за медицинска практика. Зетят на Лестър, граф Хънтигдън, и старата графиня Рътланд също похвалиха доктор Аласко и си спомниха, че свидетелството е написано със същия изящен и красив почерк, с който той обикновено им пишел своите рецепти.
— Е, мистър Тресилиан — каза кралицата, — с това, струва ми се, приключва тази история. Още преди падането на нощта ще направим необходимото, за да помирим стария сър Хю Робсарт с този брак. Вие изпълнихте своя дълг по-дръзновено, отколкото е допустимо, но ние не бихме били жена, ако не съчувствахме на страданията, причинени от истинската любов. Затова ви прощаваме за дързостта, пък и за непочистените ботуши, чиято миризма надделя над парфюмите на лорд Лестър.
Така говореше Елизабет, чиято крайна чувствителност към миризмите години по-късно я бе накарала да изгони от залата за аудиенции Есекс, тъй като миризмата на неговите ботуши я бе разгневила така, както тази вечер я разгневиха ботушите на Тресилиан.
Тресилиан обаче бе успял да се съвземе и да преодолее вцепенението си от безочливата лъжа, така правдоподобно поддържана и противоречаща напълно на онова, което бе видял със собствените си очи. Той се хвърли напред, падна на колене и като хвана края на дрехата на кралицата, извика:
— Господарко, вие сте християнка, вие сте коронована кралица и трябва да сте еднакво справедлива към всички свои поданици! Ако се надявате на божията милост пред оня последен съд, пред който всички трябва да отговаряме, окажете ми една-единствена милост! Моля ви, не решавайте това дело така прибързано! Дайте ми само едно денонощие и аз ще ви докажа неопровержимо, че документите, които твърдят, че нещастната лейди е болна и се намира в Оксфорд, са измамни като самия ад!
— Пуснете шлейфа ми, сър! — рече Елизабет, стресната от неговия порив, макар в лъвското й сърце никога да нямаше място за страх. — Този човек явно е обезумял! Моят находчив кръщелник Харингтън, изглежда, него е описал в своята поема „Бесния Роланд“146. Трябва да се признае все пак, че упоритостта му е удивителна. Отговорете, Тресилиан: какво ще направите, ако след изтичането на тези двайсет и четири часа не успеете да представите доказателства, които да оборят правдоподобните свидетелства за болестта на тази лейди?
— Готов съм да сложа главата си на дръвника! — отвърна Тресилиан.
— Стига празни приказки! — рече кралицата. — Ей богу, говорите като побъркан! Чия глава в Англия може да падне без присъда на законен съд? Аз искам да ми отговорите — стига да сте в състояние да ме разберете — само на един въпрос: ако безумният ви опит пропадне, ще можете ли да дадете удовлетворително обяснение за причините, които са ви накарали да го предприемете?
Обзет отново от колебание, Тресилиан замълча. Ами ако през това денонощие Еми се помири с мъжа си? В такъв случай той би й направил лоша услуга, като разнищи пред Елизабет всички подробности около тази история и покаже как мъдрата и мнителна кралица е била измамена с лъжливи документи. Тези разсъждения отново внесоха смут в душата на Тресилиан. Той стоеше с наведена глава и когато кралицата с гневни пламъчета в очите повтори строго въпроса си, той отвърна неуверено:
— Може би… не твърдя със сигурност… вероятно е и да успея да обясня причините и подбудите за моите постъпки.
— Кълна се в душата на крал Хенри — каза кралицата, — че ти или си умопобъркан, или си отчаян мошеник! Сам виждате, Роли, че вашият приятел е прекалено поетичен, за да може да остане тук. Изведете го! Освободете ни от присъствието му, за да не му се случи нещо лошо! Неговите необуздани прояви са подходящи само за Парнас или за болницата „Свети Лука“. А вие се върнете веднага щом го приютите на подходящо място. Жалко, че не можахме да видим красавицата, която до такава степен е успяла да размъти ума на един мъдър човек.
146
Поема от италианския поет Лудовико Ариосто (1474–1533 г.), която Харингтън, поет, преводач и мемоарист, превел на английски.