Графът откачи шпагата си и като се отпусна на коляно, я подаде на Елизабет. Тя бавно я пое, изтегли я от ножницата, и докато придворните дами, които стояха наоколо, искрено или престорено потръпнаха и отвърнаха очи, Елизабет с любопитство взе да оглежда блестящата полирана повърхност и богатите украшения на шпагата от дамаска стомана.
— Ако бях мъж — каза тя, — сигурно щях да пазя вярната си шпага не по-малко грижливо от който и да е от моите предци. Аз и сега я гледам с удоволствие и навярно бих могла като феята, за която съм чела в една италианска поема147 — ако кръщелникът ми Харингтън беше тук, щеше съвсем точно да ни цитира откъса, — да си вчесвам косите и да си глася шапката пред такова стоманено огледало. Ричард Варни, приближете се и застанете на колене! В името на бога и на свети Георги, ние ви посвещаваме в рицарско звание! Бъдете верен, храбър и щастлив! Станете, сър Ричард Варни.
Варни стана, поклони се ниско на кралицата, която му бе оказала такава висока чест, и се оттегли.
— Цялата останала част от ритуала на посвещението ще бъде довършена утре в параклиса — каза кралицата, — тъй като възнамеряваме да намерим другар на сър Ричард Варни. И тъй като трябва да сме безпристрастни в отдаването на тези почести, ще се обърнем за съвет към нашия братовчед Съсекс.
От пристигането в Кенилуърт, пък и от самото начало на пътуването на кралицата този благороден граф постоянно оставаше на втори план и затова тъмният облак не слизаше от челото му — обстоятелство, което не се бе изплъзнало от погледа на кралицата; ето защо тя реши да разсее недоволството му с един такъв знак на благосклонност, която щеше да бъде още по-удовлетворителна, защото се проявяваше в момент, когато триумфът на неговия съперник изглеждаше безспорен. Това съответствуваше напълно на принципите на нейната политика на запазване на равновесието между враждуващите групи.
Съсекс бързо се приближи към Елизабет. На въпроса й кой благородник сред неговите приближени е най-заслужил да бъде удостоен с рицарско звание, графът без колебание отговори, че би се осмелил да предложи Тресилиан, човека, на когото дължи живота си, прославения воин и учен, от благороден и неопетнен род.
— Но за съжаление — додаде той — страхувам се, че днешният случай… — И замълча.
— Доволна съм от вашето благоразумие, милорд — рече Елизабет. — Ако след днешния случай решим да наградим Тресилиан, нашите поданици ще ни помислят за не по-малко безумни от него, макар че ние не съзряхме лоши намерения в постъпките на този нещастен душевно болен джентълмен.
— Тогава — каза малко разочаровано Съсекс — позволете ми, ваше величество, да предложа моя щалмайстор, Николас Блънт, джентълмен от стар и благороден род, който вярно служи на ваше величество в Шотландия и Ирландия и в доблестни сражения получи много рани, но никога не остана длъжен на врага.
Елизабет не можа да се въздържи и леко сви рамене. Графиня Рътланд разбра по поведението на кралицата, че тя се е надявала да чуе от Съсекс името на Роли, което би й дало възможност едновременно да зачете неговата препоръка и да удовлетвори собственото си желание, изчака Елизабет да одобри предложението на Съсекс и побърза да заяви, че след като двамата знатни придворни са получили разрешение да предложат кандидат за рицарското звание, тя се надява, че и на нея ще бъде оказана същата милост, за да може да изрази мнението и желанието на присъстващите придворни дами.
— Нямаше да бъда жена, ако откажа на такава молба — отговори с усмивка кралицата.
— Тогава — продължи графинята — от името на тези прекрасни дами аз моля ваше величество да удостои с рицарски сан Уолтър Роли, чийто произход, бойни подвизи и готовността му да служи с меч и перо на нашия пол го правят напълно достоен за такава награда.
— Благодаря ви, прекрасни дами — каза Елизабет. — Молбата ви ще бъде удовлетворена и благородният кавалер Без Плащ ще стане, както вие искате, доблестният рицар Без Плащ. Нека двамата кандидати за рицарско звание дойдат при мен.
Блънт, който бе отишъл да изпрати Тресилиан и да го настани на сигурно място, още не се беше върнал, но Роли излезе напред, отпусна се на едно коляно и прие от кралицата-девственица почетната титла, която едва ли някога е била давана на по-достоен и по-прославен човек.
Малко след това влезе и Николас Блънт. Посрещайки го при вратата на залата, Съсекс набързо му съобщи за благосклонното намерение на кралицата и сега бе ред на Блънт да пристъпи към трона. Наистина забавна и едновременно тъжна гледка представлява честният и благоразумен човек, който заради каприза на някоя хубавица или по някаква друга причина изведнъж попадне в плен на онази лекомислена суетност, подобаваща единствено на младежите и на франтовете, които до такава степен свикват с нея, че тя им става втора природа.
147
Елизабет намеква за поемата на италианския поет Матео Боярдо (1434–1494 г.), „Влюбеният Роланд“, в която между другото се говори как феята си премерва корона и вместо в огледало се оглежда в острието на меча.