Той още веднъж прекоси мълчаливо стаята, спря се, наля си чаша вино и я изпи сякаш за да успокои възбудените си мисли, и като измърмори: „А сега — спотаено сърце и открито и спокойно чело“, излезе от стаята.
ГЛАВА ШЕСТА
Нощта с роса покри тревата.
Луната светъл лик откри
на Къмнър хол над руината
и дъбовете посребри.
Четирите стаи, които заемаха западното крило на стария Къмнър хол, бяха подредени с изключително великолепие. Работата беше завършена само няколко дни преди оня, в който започна нашият разказ. Майстори, изпратени от Лондон с изричната заповед да не напускат замъка, докато не свършат всичко, бяха превърнали помещенията в тази част на сградата от полуразрушена манастирска обител почти в дворец. Всички приготовления се вършеха в пълна тайна — работниците влизаха и излизаха нощем и бяха взети всички възможни мерки да се избегне настървеното любопитство на селяните, които бяха започнали да си измислят какво ли не за промените в имението на бедния някога, а сега богат техен съсед Антъни Фостър. Тайната съответно беше запазена така добре, че извън замъка не се разбра нищо. Носеха се наистина някои неясни и неопределени слухове, които се разказваха и преразказваха, но не се приемаха с доверие.
Вечерта, за която говорим, възстановените покои бяха осветени за първи път, и то така ярко, че сиянието им би могло да се види почти от шест мили, ако не бяха здраво залостените с резета и закрити с дълги копринени и кадифени завеси, богато украсени със златни ресни, дъбови капаци, които не пропускаха навън дори един лъч светлина.
Както вече казахме, главните стаи бяха четири и бяха свързани една с друга. До тях водеше широка и необичайно дълга и висока стълба, която завършваше с площадка пред вратата на едно подобно на галерия преддверие. Абатът използувал това помещение понякога като зала за съвещания, но сега то беше красиво облицовано с превъзходно полирано тъмнокафяво дърво, донесено, както твърдяха, от Антилските острови и обработено в Лондон с огромна мъчнотия, след като похабило доста дърводелски инструменти. Тъмният цвят на облицовката бе смекчен от многобройните свещи в сребърни свещници, окачени по стените, и от шест огромни картини в скъпи рамки — работа на най-добрите художници на времето. Масивната дъбова маса, поставена в единия край на помещението, бе предназначена за модната тогава игра шъвълборд24. А в срещуположния край имаше подиум за музиканти и певци, които при случай да се канят, за да направят още по-празнична вечерта.
От това преддверие се влизаше в трапезария, неголяма по размер, но толкова бляскава, че смайваше посетителя с богатата си уредба. Голите и мрачни доскоро стени сега бяха закрити с драперии от небесносиньо кадифе, обшити със сребро. Столовете бяха от абаносово дърво, богато украсени с резба и с възглавници с цвета на драпериите, а сребърните свещници, осветяващи преддверието, тук бяха заместени от грамаден полилей, направен от същия скъпоценен метал. Подът бе застлан с испански килим с толкова ярко и правдоподобно изобразени цветя и плодове, че човек трудно би се решил да стъпи върху такова прекрасно изделие. Дъбовата маса бе покрита с великолепна ленена покривка, а до нея беше поставено голямо преносимо бюфетче с украсени с резба вратички, зад които се виждаха полици с наредени по тях сребърни прибори и порцеланови съдини. В средата на масата стоеше солница, италианска изработка — красив и изящен сребърен прибор, висок два фута25, изобразяващ исполина Бриарей, чиито сто сребърни ръце предлагаха на гостите различни видове подправки, за да си разнообразяват храната с тях.
Третата стая бе определена за гостна. По стените й бяха окачени прекрасни гоблени, изобразяващи падението на Фаетон — по онова време тъкачите от Фландрия са се увличали по митологически сюжети. Най-важната мебел тук бе повдигнатото върху подиум подобно на трон кресло, широко толкова, че в него спокойно можеха да седнат двама. То беше увенчано с балдахин, направен, както и възглавниците, страничните завеси и постелката на пода, от пурпурно кадифе и обшит с дребни перли. Отгоре на балдахина бяха поставени две малки корони, наподобяващи короните на граф и графиня. Вместо столове в тази стая имаше облечени с кадифе табуретки и няколко възглавнички с бродирани арабески, разхвърлени по пода по мавритански обичай. Имаше също различни музикални инструменти, гергефи за бродиране и разни други предмети, предназначени за развлечение на дами. Освен от малките свещници, гостната стая се осветяваше и от четири големи факела от чист восък, поставени в дясната ръка на статуи на мавърски воини, които с лявата ръка държаха между гърдите си и факела кръгли щитове от излъскано до блясък сребро, в които светлината се отразяваше като в кристални огледала.