— Ковач ли? Има ковач, разбира се. А защо ти трябва той, момко?
— За да ми подкове коня, любезна жено — отговори Тресилиан. — Както виждаш, загубил си е една от предните подкови.
— Мистър Холидей! — изкрещя старицата, без да даде пряк отговор. — Мистър Еразъм Холидей, излез, ако обичаш, тука, да поговориш с човека!
— Favete unguis31 — чу се някакъв глас отвътре. — Сега не мога да изляза, Гамър Слъдж, защото съм в най-сладкия миг на моите утринни занимания.
— Не, не, моля те, мистър Холидей, хайде излез! Тук някакъв човек иска да отиде при Уейланд Смит32, пък на мен не ми се ще да му посочвам пътя към дявола; конят му си е загубил подковата.
— Quid mihi cum caballo33? — възрази отвътре ученият мъж. — Сякаш в околността има само един умен човек и без него не може да се подковават коне.
Най-после на вратата се появи достопочтеният учител. Професията му можеше веднага да се отгатне по дрехите. Неговото високо, мършаво, недодялано и прегърбено тяло бе увенчано с глава, покрита с права черна коса, започнала вече да посивява. Лицето му имаше оня характерен властен израз, който, предполагам, сам Дионисий е пренесъл от трона на училищната катедра и го е завещал в наследство на всички представители на тази професия. Черната му, наподобяваща расо, ленена дреха, бе препасана с пояс, на който вместо нож или някакво друго оръжие беше окачен голям кожен калъф за мастилница и перо. От другата страна, сякаш по подобие на дървената сабя на Арлекин, бе затъкната учителската му пръчка. В ръката си държеше парцалива книга, в четенето на която се бе вдълбочил преди малко.
Като видя Тресилиан, той много по-добре от останалите селски жители разбра какъв човек стои пред riero, свали шапката си и го поздрави със следните думи:
— Salve, domine. Intelligisne linguam Latinam?34
Тресилиан събра всичките си познания по латински и отговори:
— Linguae Latinae haud penitus ignarus, venia tua, domine eruditissime, vernaculam lidentius loguor35.
Отговорът по латински направи на учителя такова силно впечатление, каквото — както казват — прави масонският знак на членовете на зидарското братство. Той изведнъж прояви голям интерес към учения пътник, изслуша внимателно разказа му за уморения кон и изгубената подкова, след което тържествено каза:
— Най-лесното и просто нещо, уважаеми, би било да ви отговоря, че тук, на една миля от тези tuguria36, живее най-добрият faber ferrarius, най-умелият ковач, който някога е приковавал подкова към конско копито. И кажа ли ви го, сигурен съм, вие ще сметнете, че сте compos voti37 или, както казва простият народ в такива случаи, че работата ви е опечена.
— Поне бих получил пряк отговор на един прост въпрос, което, изглежда, трудно се постига тук — каза Тресилиан.
— Да се изпрати жив човек при Уейланд Смит — намеси се старицата, — е все едно да се прати грешна душа по дявола.
— Мълчи, Гамър Слъдж — рече педагогът, — pauca verba38, Гамър Слъдж, гледай си подсладената пшеничена каша, Гамър Слъдж; curetur jentaculum39, Гамър Слъдж, на този джентълмен съвсем не му е до твоите брътвежи.
После се обърна към Тресилиан и продължи с предишния превзет тон:
— И тъй, многоуважаеми, вие наистина ли ще се сметнете felix bis terque40, ако ви посоча жилището на споменатия вече ковач?
— Сър — отговори Тресилиан, — ако направите това, аз бих имал всичко, от което се нуждая в момента — кон, годен да ме отведе… извън обсега на вашата начетеност.
Последните думи той измърмори на себе си.
— Oh, саеса mens mortalium41 — възкликна ученият мъж. — Много добре го е казал Юний Ювенал: „Numinibus vota exaudita malignisi“42
— Многоучени магистре — рече Тресилиан, — вашата начетеност така многократно надвишава моите скромни умствени способности, че ще трябва да ме извините, ако потърся другаде упътвания, които да мога по-добре да разбера.
35
Макар и да не съм напълно невеж в латинския, с твое позволение, образовани господине, предпочитам да говоря на родния си език (лат.).