— Ricarde — каза възпитателят, — ти трябва веднага, т.е. prefecto66, да отидеш до върха на хълма и да покажеш на този джентълмен работилницата на Уейланд Смит.
— Какво благопристойно утринно занимание — каза хлапакът на по-добър език, отколкото Тресилиан очакваше. — Ами ако изведнъж дяводът ме грабне и ме отнесе, преди да успея да се върна?
— Да, да, ей богу — отново се намеси Гамър Слъдж, — може и да го направи. Трябваше два пъти да премислиш, господин учителю, преди да решиш да изпратиш нежното ми гълъбче по такава работа. Не затова ти пълня корема и обличам грешното ти тяло, казвам ти го.
— Стига! Nugae67, драга Гамър Слъдж — отвърна учителят. — Уверявам те, че сатаната, ако изобщо в случая има намесен сатана, няма да отскубне и косъм от главата му, защото Дики от своя страна ще прочете pater68 и ще победи злия дух — Eumenides, Stygiumque nefas69.
— Аз пък, както казах вече, съм му зашила клонче от самодивско дърво в яката — продължи жената — и това ще му помогне повече от цялата твоя ученост — да го знаеш. Така или иначе, не е съвсем безопасно да тръгнеш да търсиш дявола или неговите помощници.
— Мило момче — каза Тресилиан, разбрал от лукавата усмивка, изписана по лицето на Дики, че той ще направи това, което на него му се иска, а не онова, което по-възрастните му налагат, — nie ти дам една сребърна монета, ако ти, миличък, ме заведеш до ковачницата на този човек.
Момчето му отправи кос, многозначителен поглед, с който явно изразяваше съгласието си, и в същото време извика:
— Да ви заведа при Уейланд Смит? Нима не чухте, чичко, като казах, че дяволът може да ме отнесе така, както ястребът (той погледна през прозореца) отнася сега едно от бабините пилета?
— Ястребът! Ястребът! — закрещя старата жена и забравяйки в уплахата си всичко друго, хукна да помага на пилетата толкова бързо, колкото й позволяваха старческите крака.
— Хайде сега — каза хлапакът на Тресилиан. — грабвайте шапката си, извеждайте коня и ми дайте обещаната сребърна монета.
— Не, не, чакай малко, чакай — намеси се възпитателят, — Sufflamina, Ricarde!70
— Вие почакайте — прекъсна го Дики — и помислете как ще отговаряте пред баба за това, че сте ме изпратили при дявола.
Разбрал каква отговорност си е навлякъл, учителят се втурна припряно да хване хлапето и да го задържи, но Дики му се изплъзна из ръцете, изхвръкна от колибата и за миг се добра до върха на близкия хълм. Знаейки от дълъг опит, че не може да настигне ученика си, отчаяният педагог прибягна до помощта на най-ласкавите епитети в латинския речник, за да го склони да се върне. Беглецът обаче остана глух за mi anime, corcullum meum71 и другите подобни класически нежности и продължи да подскача на билото на баира като горски дух при лунна светлина и с най-различни знаци да приканва своя нов познат, Тресилиан, да го последва.
Без да се бави, пътникът изведе коня си и побърза да се присъедини към своя палав водач, като преди това все пак успя почти насила да пъхне в ръката на изоставения възпитател възнаграждението за оказаното гостоприемство, което отчасти успокои страха на учителя от предстоящата среща с възрастната господарка на дома. Срещата явно се състоя много скоро след това; защото, преди още Тресилиан и водачът му да бяха се отдалечили, дочуха крясъците на пресипнал женски глас и класическите ругатни на мистър Еразъм Холидей. Дики Слъдж обаче, глух както за гласа на майчинската нежност, така и за учителския авторитет, продължи да подтичва безгрижно пред Тресилиан, като подхвърли само, че ако ония прегракнат от викане, биха могли да оближат гърнето от меда, тъй като вчера вечер той бил излапал медената пита.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Те свариха стопанина; вглъбен,
на работа той беше се отдал.
Бе жалък дребосък — тъй изтощен,
с хлътнали очи, изпосталял,
в затвора сякаш дълго бе лежал.
— Далече ли сме от жилището на този ковач, мило момче? — попита Тресилиан своя млад водач.
— Как ме нарекохте? — отвърна му с въпрос момчето, като го погледна изкосо с острите си сиви очи.
— Нарекох те мило момче. Нима това ти е обидно?