— Моята история е кратка — отвърна майсторът, — но по-добре би било ваша милост да седне, докато я изслуша.
Той приближи към огъня един трикрак стол за Тресилиан, взе един и за себе си, а Дики Слъдж или Флибъртиджибит, както го наричаше ковачът, привлече до краката му някакво ниско столче, седна на него и впери поглед в лицето му. Осветявана от проблясващия пламък в огнището, муцунката на хлапака изразяваше напрегнато любопитство.
— Ти също — каза му ковачът — ще научиш кратката история на моя живот, защото според мен напълно си заслужил това. Пък и по-добре е сега да ти я разкажа, отколкото да те оставя после сам да я разгадаваш, макар че природата никога не е поставяла по-остър ум в по-неугледна кутийка. А сега, сър, ако моят разказ би могъл да ви достави удоволствие, аз съм готов да го започна. Не бихте ли пийнали обаче преди това чашка от моето питие? Дори и в тази окаяна килия аз имам известен запас, повярвайте.
— Остави това сега — каза Тресилиан, — и започвай разказа си, защото времето ми е кратко.
— Няма да имате причина да съжалявате за забавянето, сър — каза ковачът, — защото конят ви през това време ще бъде нахранен по-добре, отколкото сутринта, и ще тича по-бързо.
Майсторът излезе от подземието и се върна след няколко Минути. Тук ние също ще починем малко и ще започнем разказа му в следващата глава.
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
Той има толкова вълшебна мощ
макар че аз му служа ден и нощ,
в изкуството му още съм неук),
че целия ни дълъг път оттук
до Кентърбъри мигом би могъл
да преобърне и вместо с чакъл
да го настеле със сребро и злато.
Пролог към разказа на йомена на каноника
Ковачът започна разказа си с думите:
— Още от дете ме подготвиха за ковач и аз познавах занаята си не по-зле от всеки друг момък с очернени пръсти, опушено лице и кожена престилка, служещ на това благородно изкуство. На мен обаче ми омръзна да редя мелодии с чука върху железни наковални. Тръгнах да се скитам по света. И тъй се запознах с един прочут фокусник, чиито пръсти бяха загубили вече необходимата за фокусничеството гъвкавост и той си търсеше помощник, за да го въведе в благородното тайнство. Работих при него шест години, докато самият овладях занаята до съвършенство. Вие сам можете да кажете, ваша милост — а мнението ви никой не би могъл да оспори, — не упражнявах ли с най-големи тънкости този занаят?
— Най-блестящо наистина — потвърди Тресилиан, — но бъди то-кратък.
— Скоро след представянето ми у сър Хю Робсарт, на което присъстваше и ваша милост — продължи майсторът, — аз се отдадох на театъра и играх редом с много прославени актьори в „Черният бик“, „Глобус“, „Фортуна“72 и другаде. Не зная каква беше причината, но нея година имаше такова изобилие на ябълки, че хлапаците от двупенсовата галерия отхапваха само по веднъж от ябълката и я запращаха на сцената, все едно кой актьор се случваше на нея. Това ми омръзна и аз се отказах от своя дял в групата, подарих рапирата си на един приятел, върнах котурните в гардероба и оттогава никой повече не ме видя в театъра.
— Е, добре, приятелю — рече Тресилиан, — а с какво се зае след това?
— Станах полусъдружник, полуслуга на един човек с много умение, но с малко средства, който упражняваше професията на лечител.
— С други думи — заключи Тресилиан, — бил си шут на един шарлатанин.
— Мисля, че бях нещо повече от това, любезни мистър Тресилиан — отговори ковачът, — макар че, да си говорим истината, нашата практика често имаше и произволен характер и например лекарства, които отначало изучавах като ползотворни за коне, понякога се използваха и за лекуване на хора. Но в края на краищата зародишите на всички болести са едни и същи и за човека, и за животното и ако терпентинът, катранът, смолата и говеждото сало, смесени с куркума, сакъз и главичка чесън, могат да излекуват наранения от гвоздей кон, не виждам защо да не помогнат и на човек, промушен от шпага. И в практиката, и в умението си обаче моят господар далеч ме превъзхождаше и се заемаше с изключително опасни работи. Той беше не само смел и дързък лечител, но при нужда ставаше и алхимик, и астролог, който гадаеше по звездите и тълкуваше съдбите на хората според родословието им — генетлически, както сам се изразяваше — и по разни други начини. Беше учен човек и умееше да извлича екстракт от лечебни билки, както и отличен химик — правеше многобройни опити да превърне живака в твърдо тяло и беше убеден, че е налучкал пътя за откриване на философския камък. Запазил съм едни негови записки по този въпрос и ако вие, ваше благородие, успеете да вникнете в техния смисъл, с увереност ще мога да кажа, че сте надминали в науката не само тези, които са ги чели, но и оня, който ги е писал.