— А ти добре ли знаеш пътищата в тази местност? — попита Тресилиан.
— Бих могъл да ги пребродя всичките посред нощ, без да се заблудя — отговори Уейланд Смит, когото отсега нататък ще наричаме е това име.
— Но ти нямаш кон — каза Трасилиан.
— Извинявайте, сър — възрази Уейланд, — имам не по-лош кон от който и да е йомен73. Забравих да ви кажа, че всъщност това е най-хубавата част от наследството на лечителя, като изключим две-три от най-важните му лечебни тайни, които отгатнах сам, без негово знание и воля.
— В такъв случай се измий и се избръсни — предложи Тресилиан, — облечи се в други дрехи каквито имаш и захвърли тези чудати труфила. Ако умееш да пазиш тайна и да бъдеш предан, би могъл да ми служиш известно време, докато тук позабравят лудориите ти. Струваш ми се сръчен и смел, пък аз имам да върша такава работа, че и двете ти качества ще се окажат необходими.
Уейланд Смит на драго сърце прие предложението и тържествено заяви, че ще бъде предан на новия си господар. За няколко минути той си смени дрехите, подстрига и приглади брадата и косите си — с една дума, извърши такава голяма промяна във външността си, щото Тресилиан не се сдържа да не забележи, че сега вече не му е нужен покровител, защото едва ли някой би могъл да го познае.
— Длъжниците, разбира се, няма да ми платят — поклати глава Уейланд, — а кредиторите ми няма да се заблудят така лесно. Искрено казано, ще се чувствувам в безопасност само под закрилата на такъв знатен и милостив джентълмен, какъвто сте вие, сър.
С тия думи той поведе Тресилиан към изхода на пещерата. После подвикна високо на палавника, който след миг се появи е конска сбруя в ръка. Уейланд затвори и грижливо замаскира тайната врата, като подхвърли, че пещерата можела отново да му потрябва някой ден, пък и инструментите все стрували нещо. Той подсвирна и веднага дотича кон, който до този момент спокойно си пасеше на поляната и очевидно бе привикнал да го призовават по този начин. Докато Уейланд го стягаше за път, Тресилиан също попритегна коланите на своя кон и след малко и двамата бяха вече готови да се метнат на седлата.
В този момент се приближи Дики Слъдж, за да им пожелае добър път.
— Значи, ти ме напускаш, стари приятелю — каза момчето, — и слагаш край на нашите игри на криеница с тези страхливи глупци, които водех тук, за да се подковават крантите им от дявола и неговите дяволчета?
— Да, така е — отвърна Уейланд Смит. — Добрите приятели, Флибъртиджибит, трябва да се разделят. Но ти, момчето ми, си единственото същество в долината на Белия кон, с което ми е мъчно да се разделя.
— Аз няма да се сбогувам с теб завинаги — рече Дики Слъдж.
— Ти ще бъдеш на тържествата, аз също. Дори учителят Холидей да не ме вземе със себе си, кълна се в слънцето, което ние с теб изобщо не виждахме в тази дупка, че сам ще отида.
— И това ще стане, като му дойде времето — съгласи се Уейланд, — моля те само да не вършиш необмислени неща.
— Хайде, хайде, ти май ме вземаш за дете, за обикновено малко дете, и ме убеждаваш, че е опасно да се движа без презрамки за прохождане. Преди обаче да си се отдалечил на миля от тези камъни, чрез един сигурен знак ще се увериш, че съм по-опасно дяволче, отколкото ме мислиш. И ще направя всичко така, че ако си достатъчно умен, да се възползуваш от моите дяволии.
— Какво си намислил, момче? — полюбопитствува Треси-лиан.
Флибъртиджибит само се усмихна в отговор, подрипна весело, пожела и на двамата добър път, съветвайки ги да се махат по-бързо и по-далеч от това място, и сам им даде пример, като хукна към дома си със същата светкавична бързина, с която преди това осуетяваше всички опити на Тресилиан да го хване.
— Излишно е да го гоним — каза Уейланд Смит. — Ако вие, сър, не сте майстор в ловенето на чучулиги, никога няма да го хванем. Пък и не е нужно. По-добре е да се махаме оттук, както той ни посъветва.
Двамата се метнаха на конете и щом, Тресилиан обясни на своя водач посоката, в която искаше да вървят, потеглиха бързо напред.
Като изминаха около миля, Тресилиан каза на спътника си, че конят му тича по-пъргаво, отколкото сутринта.
— Убедихте ли се? — усмихна се Уейланд. — Това се дължи на една моя малка тайна. Прибавих към овеса една дреболия, която за около шест часа ще ви спести необходимостта да пришпорвате коня. Не, не съм изучавал медицина и фармакопея на вятъра.
73
Йомени — заможни селяни в Англия през 14–17 в., които притежавали малки участъци земя и били свободни.