Обсъждането на въпроса не можеше да мине без участието на мистър Майкъл Мъмблейзън и те го поканиха с готовност, защото освен надеждите, които възлагаха на проницателния му ум, знаеха, че е голям приятел на мълчанието, и бяха сигурни, че ще запази всякаква тайна. Мъмблейзън беше стар ерген от добро, но обедняло семейство, свързано чрез далечни роднински връзки с рода Робсарт. По силата на тези връзки той от двадесет години вече удостояваше с постоянното си присъствие замъка Лидкоут. Неговата компания беше приятна на сър Хю преди всичко заради обстоятелството, че мистър Мъмблейзън притежаваше големи знания, и макар те да се изчерпваха само с хералдика и генеалогия и с някои откъслечни данни по история, свързани с тези две теми, бяха напълно достатъчни, за да очароват простодушния стар рицар. За него беше голямо удобство и това, да има постоянно край себе си приятел, към когото да се обърне в случаите — доста чести впрочем, — когато собствената му памет се оказваше слаба и му изневеряваше по отношение на разни имена и дати. И всички тези непълноти мистър Мъмблейзън запълваше спокойно и скромно още начаса. Справедливостта изисква да се каже, че и по отношение на въпроси от съвременния живот той често даваше полезни и разумни съвети, макар и да ги изразяваше понякога е мъгляви фрази из областта на хералдиката. Или, както казваше Уил Баджър, той вече гонеше дивеча, докато другите още се криеха, из храстите.
— Трудни дни преживяхме тук с добрия рицар, мистър Едмънд — каза свещеникът. — Не съм страдал така от времето, когато бях откъснат от любимото си паство и бях принуден да го изоставя в ръцете на католическите вълци.
— Това беше през tertio Mariae80 — уточни мистър Мъмблейзън.
— Кажете ни, в името на бога, успяхте ли да свършите нещо по-полезно от нас през това време? — попита свещеникът. — Научихте ли нещо за нещастното момиче, което толкова дълги години беше най-голямата радост в този порутен и занемарен дом, а сега го потопи в такава голяма скръб. Не открихте ли поне къде се намира?
— Да, открих — отвърна Тресилиан. — Знаете ли замъка Къмнър, близо до Оксфорд?
— Разбира се — отговори свещеникът, — там живееха монасите от Абингдън.
— А гербът им — обади се мистър Майкъл — може да се види над камината в голямата зала — митра с кръст между четири птици без крака.
— Сега това злочесто момиче живее там, при този негодник Варни — каза Тресилиан, — и само една нещастна случайност попречи на моя меч да се стовари върху жалката му глава, за да отмъсти за нанесените оскърбления както по отношение на нас, така и на бедната Еми.
— Да се благодарим на бога, че е възпрял ръката ви от кръвопролитие, млади човече! — отвърна му свещеникът. — Всевишният е казал: „Отмъщението е в мои ръце и аз ще го въздам!“
По-добре да размислим как да я освободим от мрежите на позора, в които я е оплел този негодник.
— В хералдиката те се наричат laquei amoris или lacs d’amour81 — уточни Мъмблейзън.
— Тъкмо за тази цел ми е необходима и вашата помощ, приятели — каза Тресилиан. — Решил съм да обвиня пред самия трон този негодник в измама, прелъстяване и нарушаване на законите на гостоприемството. Кралицата ще ме изслуша дори ако покровителят на негодника, граф Лестър, стои от дясната й страна.
— Нейно величество — рече свещеникът — дава на своите поданици забележителен пример за целомъдрие и сигурно ще отдаде заслужен — на този похитител, който така подло се отплати за оказаното му гостоприемство. Не е ли по-добре обаче да се обърнете първо към граф Лестър и да поискате от него да осъди своя слуга? Ако той се съгласи, ще избегнете опасността да си спечелите в негово лице един силен враг, а това сигурно ще стане, ако обвините направо пред кралицата неговия щалмайстор и любимец.
— Не ми допада вашият съвет — каза Тресилиан. — Аз не искам да се застъпвам за делото на моя благороден покровител, за делото на тази нещастна Еми пред никого другиго освен пред нашата справедлива владетелка. Казвате, че Лестър бил благороден. И така да е, той е само поданик като нас и аз не бих отнесъл оплакването си до него, след като имам по-добра възможност. Но все пак ще размисля върху това, което ме съветвате. На първо време обаче ми е необходимо вашето съдействие, за да убедя добрия сър Хю да ме направи свой пълномощник и свой довереник в тази работа, защото трябва да говоря от негово, а не от мое име. Щом тя се е променила толкова много, че е могла безумно да се влюби в този празен и безпътен придворен, единственото, което остава в негова власт, е да потърси справедливост.