— По-добре да беше умряла colebs82 и sine prole83 — намеси се с неприсъщо за него въодушевление Мъмблейзън, — отколкото да пресече с per pale84 благородния герб на Робсарт с герба на такъв злодей!
— Ще повторя пак — каза свещеникът, — че ако вашата цел — а в това не се съмнявам — е да спасите, доколкото все още е възможно, името на нещастната млада жена, трябва да се обърнете първо към граф Лестър. Той е също такъв абсолютен господар в дома си, каквато е кралицата в кралството, и ако наложи на Варни волята си, честта на Еми ще бъде спасена от публично поругаване.
— Имате право, имате пълно право! — рече развълнувано Тресилиан. — Благодаря ви, че ми обърнахте внимание върху нещо, за което не се досетих в прибързаността си. Никога не ми е минавало през ума, че един ден ще бъда принуден да търся милост от Лестър; сега обаче съм готов да падна на колене пред надменния Дъдли, ако с това ще залича сянката на позора от това злощастно момиче. Обещавате ли да ми помогнете да получа от сър Хю Робсарт нужните пълномощия?
Свещеникът го увери, че ще му окаже съдействие, а познавачът на хералдиката също кимна в знак на съгласие.
— В случай че ви призоват, трябва да бъдете готови да потвърдите какво сърдечно гостоприемство оказа сър Хю на тоя измамник и предател, както и старанията, които оня положи, за да прелъсти нещастната му дъщеря.
— Отначало ми се струваше, че неговото присъствие не й се нрави много — каза свещеникът, — но после често започнах да ги виждам заедно.
— Seiant85 в приемната и passant86 в градината — уточни Майкъл Мъмблейзън.
— Една пролетна вечер — каза свещеникът — случайно се натъкнах на тях в южната гора. Варни се бе загърнал с тъмнокафяв плащ и затова не можах да видя лицето му. Когато дочуха шумоленето на листата от стъпките ми, те бързо се разделиха, но аз я видях как се обърна и дълго гледа след него.
— Reguardant87 от тилна позиция — намеси се отново познавачът на хералдиката. — А в деня на бягството й, това беше в навечерието на Свети Остин, аз пък видях коняря на Варни, облечен в негова ливрея, да държи зад стената на черковния двор коня на господаря си и яздитната кобила на мис Еми, съответно натъкмени и оседлани.
— А сега стои затворена като в клетка в неговия усамотен таен дом — каза Тресилиан. — Мерзавецът е разкрит, обаче на мен ми се иска да се отрече от престъплението си, за да мога тогава да натикам доказателствата си право в лъжливата му уста. Но вече трябва да се готвя за път. Моля ви, приятели, склонете сър Хю да ми даде необходимите пълномощия, за да мога да действам от негово име.
С тези думи Тресилиан излезе от залата.
— Той е прекалено буен — каза свещеникът — и затова ще моля бога да го дари с кротост и търпение, та да се разправи достойно с Варни.
— Търпение и Варни — забеляза Мъмблейзън, — това е по-лоша хералдика, отколкото метал върху метал. Той е по-вероломен от сирена, по-хищен от лешояд, по-зъл от крилат змей и по-жесток от разлютен лъв.
— Съмнявам се все пак — каза свещеникът — дали имаме законно основание да искаме от сър Хю Робсарт, при сегашното му състояние, документ за прехвърляне на родителските му права над мис Еми върху когото и да било…
— Ваше преподобие — прекъсна го току-що влезлият в залата Уил Баджър, — няма за какво да се съмнявате. Готов съм да се закълна в живота си, че когато се събуди, сър Хю няма да бъде същият човек, който беше през последните трийсет дни.
— Така ли, Уил — каза свещеникът, — нима имаш толкова голяма вяра в лекарството на доктор Дидлиам?
— Ни най-малко, ваше преподобие — отвърна Уил. — Господарят не е вкусил и капка от него, видях как прислужничката го изля цялото. Тук обаче има един джентълмен, който дойде с мистър Тресилиан, и той даде на сър Хю такова лекарство, което струва повече от двайсет като онова другото. Аз го поразпитах малко, така издалече, и разбрах, че никога не съм срещал по-добър ковач и по-голям познавач на конските и кучешките болести, а такъв човек никога няма да причини вреда и на християнина.
— Какво каза? Ковач ли? Ах ти, дързък конярю! И кой му разреши да направи това, кой му даде право, питам те? — извика свещеникът, като се надигна от учудване и възмущение. — Кой ще гарантира за този нов лекар?
— Колкото до правото, ваше преподобие, аз му го дадох, а що се отнася до гаранцията, струва ми се, че щом съм служил двайсет и пет години в този дом, мога да гарантирам за едно лекарство — било за животно или за човек; та нали аз съм тук човекът, който знае да отмери необходимата доза сироп и да даде хапче, да пусне кръв и да постави вендузи — дори и на самия себе си, ако се наложи?