По-възрастният джентълмен стана от пейката и докато младежът рецитираше с патос тези стихове, закрачи нетърпеливо из стаята. Когато младият свърши, той наметна плаща си, седна отново на мястото си и промърмори:
— Чудя ти се, Тресилиан, как търпиш глупостите на тоя хлапак. Главата си залагам, ако наказанието, което сполетя добродетелния и почтен дом на милорда не е предизвикано от пискливите и ревливи детски стихчета, донесени тук от мистър Уолтър Остроумни и неговите приятели. И как не, като изопачават по най-неимоверен и непонятен начин нашия чист, обикновен английски език, който бог ни е дал, за да изразяваме мислите си!
— Блънт си мисли — разсмя се приятелят му, — че дяволът е подлъгал Ева със стихове и че мистичният смисъл на дървото на познанието се изчерпва само с умението да се отброяват рими и да се отмерват хекзаметри.
В този момент влезе камердинерът на графа и съобщи на Тресилиан, че милордът желае да говори с него.
Лорд Съсекс лежеше на леглото си облечен, но изглеждаше крайно изнемощял и Тресилиан с уплаха забеляза колко много го е променила болестта. Графът го посрещна с най-голяма сърдечност и веднага го попита какво става с годежа му. Тресилиан избягна да отговори на въпроса му, като заговори за здравето на графа. За най-голяма своя изненада той разбра, че признаците на болестта съвсем точно съвпадат с предвижданията на Уейланд, затова побърза да разкаже на Съсекс историята на своя слуга и за неговата увереност, че болестта му може да бъде излекувана. Графът го слушаше недоверчиво, докато не бе споменато името на Деметрий. Тогава той веднага повика секретаря си и нареди да му донесе касетката с важни документи.
— Извади записките от разпита на оня подлец, готвача, и прегледай внимателно дали не се споменава името Деметрий.
Секретарят веднага намери съответното място и прочете: „Разпитваният твърди, че помни как е приготвил соса за горепосочената есетра, след изяждането на която благородният граф се разболя. Той сложил обичайните съставки и подправки, а именно…“
— Прескочи тия глупости — прекъсна го графът — и виж дали с тия подправки не го е снабдявал някакъв си билкар Деметрий.
— Точно така е — отвърна секретарят. — „И той добави, че оттогава не е виждал споменатия Деметрий.“
— Това съвпада с разказа на твоя слуга, Тресилиан — каза графът. — Повикай го тука.
Когато се яви пред графа, Уейланд Смит твърдо и уверено повтори онова, което бе казал вече на Тресилиан.
— Не е изключено — рече графът — да си изпратен от ония, които са започнали това дело, за да го довършиш. Не забравяй обаче, че ако твоето лекарство ми причини вреда, ще отговаряш с живота си.
— Такова строго наказание ще бъде незаслужено — отговори Уейланд, — защото и действието на лекарството, и човешкият живот зависят преди всичко от волята на бога. Аз обаче съм готов да поема риска. Живял съм твърде дълго под земята, за да се страхувам от гроба.
— Добре — каза граф Съсекс, — щом си толкова уверен в себе си, аз също ще рискувам, тъй като учените специалисти вече не могат да ми помогнат. Кажи как се взема това лекарство.
— Веднага ще ви кажа — отвърна Уейланд, — но искам преди това да поставя едно условие: щом поемам цялата отговорност на това лечение, друг лекар да не се намесва в него.
— Добре, искането ти е справедливо — отсъди графът. — А сега приготви лекарството.
Уейланд се зае да изпълни искането на графа, а в това време, по нареждане на ковача, слугите съблякоха господаря си и го сложиха да си легне.
— Предупреждавам ви — заяви лечителят, — че първоначално лекарството ще предизвика дълбок сън и през това време в стаята трябва да има пълна тишина, за да не произлязат разни съдбоносни последици. Аз ще остана да бдя над графа заедно с някой от свитата му.
— Да излязат всички освен Стенли и този милостив човек — нареди графът.
— И освен мене — обади се Тресилиан. — Искам да видя въздействието на лекарството.
— Нека бъде така, приятелю — каза графът. — А сега да започваме нашия опит. Преди това обаче повикайте да дойдат тук секретарят ми и камердинерът.
Когато те влязоха в стаята, графът продължи:
— Бъдете свидетели, джентълмени, че нашият достоен приятел Тресилиан не носи никаква отговорност за въздействието, което това лекарство би могло да има върху мен. Аз го вземам по собствена воля и желание, защото вярвам, че то ми е изпратено най-неочаквано от бога, за да ме излекува от сегашната ми болест. Предайте поздрава ми на моята благородна и велика господарка и й кажете, че съм живял и умрял като неин верен слуга и че желая на всички онези, които окръжават трона, да й служат със същата вярност и готовност и с още по-голяма умелост, отколкото бе съдено на бедния Томас Радклиф.