— Аз наистина имах щастието да служа там — отговори Роли, — но това едва ли е от такова значение, че да стигне до ушите на ваше величество.
— Те чуват по-добре, отколкото мислиш — каза благосклонно кралицата. — Ние сме чували за младежа, който защищавал един брод на Шенън срещу цяла банда диви ирландски бунтовници, докато реката почервеняла от тяхната и от неговата собствена кръв.
— Може и да съм пролял малко кръв — отговори младежът, като сведе очи, — но аз изпълнявах своя дълг, служейки на ваше величество.
Кралицата замълча за миг, сетне бързо рече:
— Ти си много млад, за да воюваш и да говориш така добре. И все пак трябва да си получиш наказанието, загдето си върнал Мастърс. Нещастният човек се простуди от пътуването по реката, защото получи нашата заповед, след като току-що се бе върнал от посещения в Лондон, но за него беше въпрос на чест и на лоялност незабавно да тръгне отново на път. Така че чуй, мистър Роли: никога няма да сваляш този изцапан плащ — докато не получиш друго повеление от нас. Това ще бъде наказанието ти, а това — прибави тя, като му подаде златно украшение, изработено във формата на шахматна фигура — ти подарявам, за да си го носиш на яката.
Роли, когото природата очевидно бе научила интуитивно на изискани обноски — нещо, което мнозина успяват да овладеят едва след дълъг опит, — се отпусна на едно коляно и поемайки накита от кралицата, целуна пръстите на ръката й. Той знаеше може би по-добре от всички придворни, които в момента я заобикаляха, как да съчетава предаността към кралицата с преклонението пред нейната красота. Първият му опит в това отношение бе толкова сполучлив, че напълно задоволи както суетата, така и властолюбието на Елизабет.
Господарят му граф Съсекс също спечели много от доброто впечатление, което Роли направи на кралицата още при първата му среща с нея.
— Дами и господа — рече кралицата, като оглеждаше свитата си, — струва ми се, че след като сме вече на реката, бихме могли да се откажем от предишното си намерение да ходим в града и да изненадаме нещастния граф Съсекс с едно наше посещение. Той е болен и сигурно се безпокои от мисълта, че е предизвикал недоволството ни, което бе заличено сега от искреното признание на този дързък младеж. Какво ще кажете? Не мислите ли, че най-добре би го успокоила една такава проява на благосклонност, като личната благодарност на кралицата, която му е тъй много задължена за вярната служба?
Лесно е да се предположи, че никой от присъстващите придворни не посмя да възрази срещу това предложение.
— Ваше величество — рече епископът на Линкълн, — вие сте въздухът, който ние дишаме.
Ликът на владетелката е брус за меча на воина, казаха военните, а политиците увериха, че светлината, която се излъчва от лицето на кралицата, е факелът, който озарява пътя на нейните съветници. Дамите единодушно се съгласиха, че никой друг благородник в Англия не заслужава повече почитта на английската владетелка от граф Съсекс — като не се засягат, разбира се, правата на граф Лестър, добавиха най-благоразумните, но Елизабет не обърна видимо внимание на тази забележка. След това бе дадена заповед баржата да отнесе царствения си товар в Детфорд, до най-близкото и най-удобно място за съобщение със замъка Сей, за да може кралицата да прояви своята кралска и майчинска грижа, като се осведоми лично за здравето на граф Съсекс.
Роли, чийто проницателен ум винаги предусещаше и предвиждаше важните последствия, които биха могли понякога да възникнат от най-незначителните събития, побърза да измоли от кралицата разрешение да отиде напред с ладията и да предизвести своя господар за височайшото посещение. Той изказа наивното предположение, че радостната изненада може да навреди на здравето му, тъй както едно силно и подкрепително питие би могло понякога да се окаже фатално за изтощения от продължително боледуване човек.
Дали кралицата сметна, че е прекалено самонадеяно от страна на толкова млад придворен да предлага мнението си, без да са му го искали, или пък у нея отново се събуди подозрението, внушено й от съобщенията, че графът е събрал около себе си въоръжени хора, но тя остро посъветва Роли да пази съвета си, докато не му го поискат, и повтори заповедта си да спрат в Детфорд, като добави:
— Ние лично ще видим какви хора заобикалят лорд Съсекс. „В такъв случай — бог да ни е на помощ! — рече си младият кавалер. — Смели сърца около графа има не едно, но умните глави са малко, а той е твърде болен, за да отдаде необходимите разпоредби. Представям си какво ще заварим: Блънт седи пред обичайното си сутрешно меню — ярмътска херинга и бира, Трейси полива с рейнско вино отвратителните си кървавици, а ония двама съвършени уелсци, Томъс Райе и Евън Евънс, старателно поглъщат овесената си каша с праз и печено сирене. А тя, както казват, се отвращавала от грубите храни, лошите миризми и силните вина. Да би могло поне да им дойде на ум да изгорят малко розмарин в голямата зала! Но, vogue la galre103, вече всичко е в ръцете на съдбата. На мен ми провървя тази сутрин — развалих плаща си, но спечелих, струва ми се, разположението на кралицата. Дано провърви така и на моя доблестен покровител!“