— Вие се усмихвате, лорд Саутхамптън! Сигурно поради лошата си памет аз развалям стиховете на вашия актьор. Но стига толкова. Да не говорим повече за тази нелепа история.
Но тъй като лицето на Тресилиан издаваше желанието му да бъде изслушан, макар в същото време да запазваше израза на най-дълбока почтителност, Елизабет нетърпеливо добави:
— Какво повече иска този човек? Момичето не може да се омъжи и за двамата, нали? Тя е направила своя избор, може би не най-благоразумния, но сега вече е венчана за Варни и е негова законна съпруга.
— Ако е така, милостива господарко — каза Тресилиан, — то това ще сложи край на моята жалба, а също и на желанието ми за отмъщение. Аз обаче смятам, че думите на този Варни не са никакво доказателство за истината.
— Ако това съмнение беше изказано на друго място — обади се Варни, — моят меч…
— Твоят меч! — прекъсна го Тресилиан с презрение. — С разрешението на нейно величество моят меч ще ти покаже…
— Млъкнете, млъкнете и двамата! — извика кралицата. — Не знаете ли къде се намирате? Всичко това е плод на вашата вражда, милорди — допълни тя, като погледна към Лестър и Съсекс. — Повлияни от вашите настроения, привържениците ви започват кавги и разправии в моя двор и дори в мое присъствие, като същински матамори104. Запомнете добре, господа: кълна се в честта си, че оня, който се заканва да извади меч, за да се бие за нещо друго освен заради мен или заради Англия, ще бъде окован във вериги.
Тя замълча за миг, после добави с по-мек тон:
— И все пак аз трябва да разреша спора между тези двама дръзки и непокорни противници. Лорд Лестър, ще гарантирате ли с честта си — стига да сте осведомен за това, разбира се, — че вашият слуга казва истината, като твърди, че е женен за тази Еми Робсарт?
Този удар попадна така точно в целта, че едва не събори Лестър. Той обаче бе отишъл вече твърде далеч, за да има възможност да отстъпва, и след моментно колебание отговори:
— Доколкото ми е известно… впрочем със сигурност знам, че тя наистина е законно омъжена.
— Милостива госпожо — обади се пак Тресилиан, — позволете ми да попитам кога и при какви обстоятелства този предполагаем брак…
— Стига с този ваш предполагаем брак, сър — прекъсна го кралицата. — Нима не ви е достатъчно, че един виден граф заложи честта си, за да потвърди думите на своя слуга? Но вие сте потърпевш или поне се считате за такъв и имате право на известно снизхождение. Когато ни остане свободно време, ще разгледаме по-внимателно въпроса. Лорд Лестър, надявам се, че не сте забравили нашето желание да се развлечем и повеселим през идущата седмица във вашия замък Кенилуърт? Моля ви, поканете и нашия добър и уважаван приятел, граф Съсекс, да дойде заедно с нас.
— Ако благородният граф Съсекс — каза Лестър, като се поклони непринудено и грациозно на своя съперник — окаже тази чест на скромното ми жилище, аз ще погледна на това като на още едно доказателство за приятелството, което — в отговор на желанието на ваше величество — ние трябва да изпитваме един към друг.
Съсекс беше съвсем объркан.
— Ваше величество — каза той, — аз само ще бъда пречка за веселото ви прекарване, защото още не съм се съвзел от доскорошното тежко боледуване.
— Наистина ли бяхте толкова болен? — попита Елизабет, като се вгледа в него с по-голяма загриженост от преди. — Да, да, вие действително много сте се изменили и това дълбоко ме натъжава. Не се отчайвайте обаче — ние сами ще се погрижим за здравето на неоценимия ни слуга, на когото сме тъй много задължени. Мастърс ще ви назначи диета, а за да можем ние лично да следим как се изпълняват предписанията му, ще трябва да ни придружите в пътуването до Кенилуърт.
Това беше казано с тон, който не търпеше възражение, и в същото време тъй ласкаво, че Съсекс, колкото и да не му се искаше да гостува на своя съперник, не можа да направи нищо друго, освен да се поклони ниско на кралицата в знак, че се подчинява на заповедите й и със сдържана, примесена със смущение учтивост да приеме поканата на Лестър. Докато графовете си разменяха съответните за случая любезности, кралицата се обърна към кралския ковчежник:
— Милорд, струва ми се, че видът на тези двама благородни перове напомня двата прочути потока от класиката: единият — тъмен и мрачен, а другият — светъл и величествен. Старият ми учител Ашам би ме сгълчал, загдето съм забравила името на автора. Май че беше Цезар. Вижте какво благородно спокойствие осенява челото на благородния Лестър и с каква неохота го поздравява Съсекс, изпълнявайки волята ни.