От корабите донесоха дебели въжета, с чиято помощ, както и с цената на големи усилия, успяха да измъкнат на брега двете животни, за да ги изкормят и разсекат на парчета. Докато една част от хората останаха да се занимават с тази работа, двамата немци заедно с другите се върнаха в лагера, защото се опасяваха, че слоновете пак ще се появят, за да потърсят женските. За щастие предположенията им не се оправдаха.
Малко по-късно един от хората, останали да работят на брега, дойде в лагера и съобщи, че току-що далеч в реката са забелязали някаква лодка, която свърнала и се насочила към блатото. Шварц и Пфотенхауер незабавно се затичаха към брега, последвани от по-близките си спътници. Над блатото и през тесния ръкав, свързващ го с Нил, можеха да хвърлят поглед към неголяма част от реката. Точно оттам с голяма скорост се приближаваше лодка, карана от няколко гребци. Шварц извади бинокъла, за да я разгледа, а после го подаде и на Бащата на щъркела. Още след първия поглед, който й хвърли, орнитологът се обърна към Сина на верността и възбудено му каза:
— Това е лодка на ниямах [235]-ниямите. Какво ли означава появяването й? Вземи бинокъла и я разгледай!
Бея Уафа изпълни тази подкана и след гладко отговори:
— Бойна лодка на нашето племе! Защо и как е попаднала тук? На кормилото й седи Уахафи, най-хитрият воин на моя народ, който е запознат много добре с бреговете на реката чак до езерото Омбай. Когато баща ми изпраща този човек, винаги става въпрос за някакво важно начинание. Страшно съм изненадан от появяването на тази лодка.
— Няма защо да се плашим — обади се Пфотенхауер, — тъй като с този плавателен съд не идват наши врагове. Хората обаче не знаят, че се намираме на това място и щом забележат корабите ни, незабавно ще поемат в обратна посока. Следователно трябва да ги уведомим, че тук ще заварят само приятели.
— Аз ще ги предупредя.
Бен Уафа се затича по левия бряг на блатото и стигна до тесния ръкав, който го свързваше с реката тъкмо в момента, когато лодката минаваше през него. Чуха го как извика нещо на екипажа й. Веднага последваха радостни възгласи и плавателният съд се приближи към сушата. Младежът скочи в лодката и после хората загребаха, за да прекосят блатото. Още отдалече Уахафи, кормчията, разпозна Бащата на щъркела.
— Господарю, колко се радвам, че те виждам — извика му той. — Ние не идваме сами, а ни следват многочислени воини.
— Защо? — попита Пфотенхауер, щом лодката спря до брега и хората стъпиха на сушата.
— При нас дойде един търговец от Метамбо. Преди това той посетил серибата на Абу ал Мот и научил, че в момента ловецът на роби отсъствал, но веднага след завръщането си се канел да ни нападне. Тогава кралят реши да го изпревари. Свика всичките си воини, а мен изпрати напред да разузная какво е положението в серибата.
— От нас можеш да го научиш много по бързо и най-подробно. А къде трябва да отнесеш вестта на краля?
— При малката рекичка, която се влива в Нил над Нирхах. Там той ще се скрие с флотилията си, за да ме чака.
— С колко хора разполага?
— Повел е над пет пъти по сто храбри мъже, разпределени в много лодки.
— Това е добре. Вярно че сме достатъчно силни, но присъедините ли се към нас, нито един враг няма да успее да ни се изплъзне. А за колко време ще стигнете с лодката си оттук до краля?
— За не повече от един ден.
— Тогава елате с нас в лагера ни. Имаме да ти разказваме много неща.
Новодошлите се зарадваха извънредно много, че толкова неочаквано се срещнаха със сина на своя крал, а също и със Сина на тайната. Но когато узнаха какво се бе случило, смайването им нямаше граници. Направиха съвещание и решиха, че Уахафи незабавно трябва да се върне при своите и да уведоми краля какво е положението. От мястото, където се намираха, ниямах-ниямите трябваше да тръгнат право към Омбула, за да се срещнат там с Пфотенхауер, Шварц и хората му.
Тъкмо когато Уахафи се канеше да тръгне на път, забелязаха един конник, който бавно се приближаваше от юг. Появяването му бе толкова важно и неочаквано, че Пфотенхауер побърза да насочи далекогледа си към него.
— Бял е — каза той, — и е въоръжен до зъби. Кой ли може да е той! Във всеки случай едва ли е пак вестоносец на Абд ал Мот, тъй като роботърговецът още вчера изпрати един.
Уахафи взе бинокъла, за да хвърли също един поглед. Изглежда се беше научил да си служи с него по време на престоя на Пфотенхауер сред ниям-ниямите. Веднага щом разгледа лицето на ездача, той каза:
— Та това е Дауари, Търсача! Там където отиде, по петите му винаги следват кланета и убийства.