— Значи тук да те чакам, така ли?
— Да, но ще трябва да се скриеш, за да не те завари Абу ал Мот, в случай че се появи още в следващите един-два часа. А сега ще кажеш на шейха на джурите, че се отказваш да ходиш до Омбула, тъй като пътят дотам ти се струва твърде опасен. Вие двамата ще се върнете в лодката си и ще отплавате надолу по реката. Когато вече няма да можете да бъдете забелязани от тук, пак ще спрете на брега, за да слезеш на сушата и тайно да се добереш обратно дотук. Виждаш ли ей там наляво високия хегелик [134], който стърчи над останалите дървета? Чакай ме до ствола му, а лодката ти нека продължи към серибата Мадунга, където отново ще се срещнеш със спътниците си.
Шварц заяви, че е съгласен, но добави:
— Мога да разчитам на теб, нали? Помисли си само в какво положение ще изпадна, ако лодката ми замине, а ти не дойдеш!
— Не се тревожи! Ето ти пак ръката ми и ти се заклевам в Аллаха и в пророка, в брадата си и във всичките си прадеди, че веднага ще се погрижа за всичко, от което имаш нужда и после ще се върна при теб!
Мохамеданинът никога не нарушава тази свещена клетва Напротив, по-скоро ще пожертва живота си, за да я удържи. Ето защо Шварц се почувства напълно спокоен. Впрочем добре че вече се бяха уговорили, защото тъкмо в този момент при тях дойде шейхът, комуто бе направило впечатление, че тримата мъже са се отдръпнали настрана и водят някакъв таен разговор. По лицето му съвсем ясно си личеше обзелото го подозрение, когато ги попита:
— Може ли да чуя за какво си говорите? Сега тръгваме за нашето село. Ако чуждоземецът наистина иска да отиде при беландите, ще му избера водач, който ще го придружи до границата.
— Въпросът е уреден — отговори Ловеца на слонове. — Тези мъже разбраха, че сега е опасно да предприемат подобна стъпка и затова решиха да продължат пътуването си.
— Но нали ми обещаха пари! — разочаровано рече чернокожият дебелак.
— Да, за водача, но понеже вече нямат нужда от него, ти нямаш право да искаш каквото и да било.
— Накъде се канят да поемат?
— Надолу по реката, докато се натъкнат на кораб, който ще ги закарало Хартум.
— В такъв случай учтивостта изисква да ги придружа до лодката им и да им пожелая на добър час.
Подозренията му не се бяха разсеяли. Той искаше да се убедя, че белите действително ще отплават. Ловецът веднага се сбогува с тях, като с един тайно направен знак им даде да разберат, че непременно ще удържи на думата си. Ала негърът дойде с тях чак до мястото, където бяха завързали плавателния си съд. Той внимателно огледа седящите в лодката хора и после каза:
— Принуден съм да се откажа от онези пари, но вие няма да отпътувате преди да сте ми дали някакъв подарък. Аз съм шейхът на селото и мое право е да искам данък от всеки чужденец, който навлезе в земите ни.
— Но ние посетихме само серибата, а не и твоето село — отговори му Шварц. — Въпреки това доброволно ще ти поднеса един дар, за да можеш винаги да си спомняш за нас е приятелски чувства. Ето, вземи!
Като всеки чужденец, тръгнал да пътува из тези страни, Шварц също носеше запаси от различни стоки за размяна и търговия и сега измъкна от тях няколко огърлици със стъклени мъниста и ги подаде на негъра. Но в последно време търговците бяха надонесли при Бахр ал Джур толкова много мъниста, че там тази стока почти напълно беше загубила някогашната си стойност.
Вождът задържа няколко секунди огърлиците в ръката си, но после ги захвърли в лодката и гневно извика:
— Как дръзвате да ми предлагате такъв подарък? Нямам нужда от мъниста. Сами си ги окачете на вратовете щом сте такива женоря! Дано по време на пътуването ви Аллах ви изпрати най-лошите ветрове, както и хиляди крокодили, които да ви изядат!
После той се затича в посока на селото колкото му позволяваше доста закръгленото тяло. Гребците го изпратиха със смях, но белите гледаха по-сериозно на тази случка. След като лодката бе отблъсната от брега и се насочи към средата на реката, Шварц каза:
— Този човек навярно си беше въобразил, че ще получи няколко талера. Отсега нататък ще е уместно да се пазя от него и от хората му.
— Да, ще трябва да си предпазлив — обади се Сивия. — Не бива да им се мяркаш пред очите. Сега ще занесат онези неща от серибата в селото си, но сигурно ще се върнат още веднъж, за да разчистят абсолютно всичко. И тогаз открият ли те, не бих казал че си загубен, ама все ще е по-добре, ако бъда заедно с теб, докато дойде арабинът и видя, че тръгнете по живо по здраво. Ти какво мислиш?