— Прав си. И тъй, ще ме придружиш. А за да не останеш сам после и ти, ще вземем с нас и един от гребците. Впрочем де бих посъветвал негрите да ме нападат. Съвсем скоро ще офейкат, изплашени от куршумите ми.
Междувременно лодката достигна средата на течението и то така бързо я понесе надолу, че скоро пак можеха най-спокойно да слязат на брега. Скриха плавателния съд сред тръстиката и Шварц се снабди с всички вещи, които му се струваха необходими. После, придружаван от Сивия и един въоръжен чернокож, той тръгна на път. Кормчията получи заповед да изчака на това място завръщането на последните двама и да не изпуска реката от очи.
И тук горската ивица бе доста тясна, тъй че само след броени минути тримата мъже достигнаха другия й край и пред тях се ширна откритата равнина. Тогава закрачиха на юг отново в посока на серибата.
След около четвърт час видяха развалините й, откъдето все още се виеше слаб дим. За да не бъдат забелязани, те бяха принудени да продължат пътя си между дърветата и така най-сетне успяха да се доберат до хегелика, под чиято корона седнаха да чакат, идването на ловеца.
Тъй като денят вече преваляше и слънцето бързо се спускаше към западния хоризонт, все по-силно ставаше желанието им час по-скоро да се появи арабинът.
От страхопочитание чернокожият бе заел място на няколко метра от белите. Двамата немци заговориха за предстоящата раздяла, при което Сивият не можа да се въздържи да не даде на спътника си куп полезни съвети.
— Взе ли достатъчно патрони, че да можеш здравата да стреляш, ако те нападнат? — попита го той.
— От само себе си се разбира — отвърна Шварц. — При такова пътуване каквото съм замислил, най-необходимото са достатъчни запаси от муниции.
— Ами как го намираш този ловец на слонове? Като спътник сигурно ти е добре дошъл. Струва ми се, че е честен човек, ама за малко да се разсмея, когато сравни старата си гаубица с твойта пушка и ти обеща да те закриля с нея. Стигне ли се до схватка май ти ще си онзи, който ще го вземе под закрилата си.
— Възможно е. Той наистина ми е добре дошъл и му имам пълно доверие. Съдбата му събуди в мен състрадание. Един баща, който дълги години търси отвлечения си син!
— Да, обикновено причисляваме тези хора към полудиваците, но и те също като нас имат сърце и душа. Истински го съжалявам този човек, и… чакай, виждаш ли ги? Ей откъде идват! Едно мъжле и едно женче. Позна ли ги вече?
Той посочи към две птици, доста подобни на дъждосвирци, които се появиха измежду дърветата и се затичаха право към мъжете, но, щом ги съзряха, предпазливо спряха. Гърбовете им бяха черни, коремите бежови, а опашките и крилата — изпъстрени с черни, бели и сиви ивици.
— Да, познавам ги — отговори Шварц. — Крокодилски стражи, вид дъждосвирци, Pluvianus aegypticus. Още Херодот споменава тези птици.
— Прав си. Но знаеш ли и как ги наричат местните хора?
— Ter-, Habobd- и Chafir- et Timsah [135].
— Правилно! Ти съвсем не си лош орнитолог и когато взема да си пиша книгата, ще можеш да ми помагаш. Погледни, вече си отиват. А виждал ли си как една такава птица каца в отворената паст на крокодила, за да кълве намиращите се там какви ли не гадини? При това великанският гущер широко разтваря муцуната си и дори през ум не му минава да безпокои или даже да излапа малката животинка. Напротив, той знае много добре, че тя е негов благодетел. За туй не му служи само инстинкта, а е необходимо и истинско мислене, каквото толкоз много ни се иска да не признаваме, че съществува в тез същества. Един такъв звяр също има разум — той умее да си вади заключения и да събира опит и може да се случи таквоз животно да постъпи по-умно от човека, дето се мисли за разумен и мъдър.
— Че си прав, самият аз съм установявал неведнъж от собствен опит.
— А как?
— Също като теб. Колко често ни се е изплъзвала някоя птица или пък друго животно, което сме искали да уловим или убием. Тогава то просто е било по-предпазливо и по-умно от нас.
— Много си прав. Има птици, които правят големи събрания с разисквания. Неотдавна наблюдавах как трийсетина короновани жерави се бяха наредили в кръг, а в средата бе застанал един от тях и непрестанно нещо крещеше. Имаха или заседание на парламента, или зрелостни изпити, щото веднага щом онзи по средата млъкнеше, други от кръга започваха да подвикват тяхното «курнукнукнук-нук», сякаш отговаряха на въпросите му. Може би отговорите им са били по-умни от онези, които често чуваме от учениците в нашите училища.
— Надявам се в този случай не си спомняш за самия себе си — отвърна Шварц и по устните му заигра лека усмивка.