— Безспорно! — отговори Шварц.
— Освен това хората се заклеха в истинността на показанията си. Търговецът беше отвлякъл сина на един правоверен мюсюлманин и го бе превърнал в роб, а такова престъпление се наказва със смърт. На всичко отгоре беше отрязал езика на момчето, за да не го издаде, което трябваше да бъде наказано допълнително И тъй, всеобщото събрание бе свикано отново, за да произнесе присъдата. Тя гласеше смърт заради похищаването на момчето. А за отрязването на езика търговецът щеше да бъде бичуван всеки ден. Задето бе изгубило способността си да говори, осакатеното момче щеше да получи всичките роби на престъпника.
— Беше ли изпълнена тази присъда?
— Само една малка част от нея. Според закона виновникът трябваше да бъде предаден на бащата на момчето. Но това можеше да стане едва след седмица, защото престъпникът бе наш гост и като такъв се намираше за две седмици под закрилата ни. По тази причина ние го затворихме, за да го предоставим след седмица във властта на отмъстителите, но дотогава всеки ден трябваше да бъде бит с камшик. Два пъти той понесе наказанието под личния ми надзор, ала на третото утро беше избягал, без да остави каквито и да било следи. Нашите воини незабавно се метнаха на конете, за да го преследват, но се върнаха, без нито един от тях да го беше видял. Хората от Биркет Фатма си тръгнаха за дома заедно с момчето и робите и бяха принудени да се откажат от изпълнението на смъртната присъда.
— И тази случка е свързана със загубата на сина ти, така ли?
— Да. След няколко седмици един пратеник от Саламат ми донесе писмо, подписано от Ебрид бен Лафса, търговеца на роби. Този пес ми пишеше, че бил осъден невинен и щял така да ми отмъсти, че до края на живота си да помня отвлеченото момче от Биркет Фатма. Месец по-късно заедно с воините си бях поканен от съседното племе за една голяма «фантазия» [145]. Веднага след пристигането ни бяхме догонени от пратеник с вестта, че синът ми е изчезнал. Бил отвлечен през нощта, а на върлината на шатрата било забодено писмо, с което Ебрид бен Лафса ми съобщаваше, че вземал сина ми вместо другото момче и че никога през живота си нямало да видя вече моето дете.
— Какво сатанинско, направо пъклено дело! — възкликна немецът и потръпна.
— О, освен това ми писа, че заради двудневното бичуване щял да накара да бият сина ми с камшик и да му отрежат езика. Бях като полудял. Всичките ми воини, а също и воините от съседните племена обиколиха обширни райони наоколо, за да заловят този сатана — ала напразно! Когато след седмици се върнахме, жена ми лежеше повалена от треска и тъй като не доведох сина й, за броени дни умря. Когато я погребах, положих клетвата, която вече ти е известна. Освободих робите си, поверих цялото си имущество на моя брат и тръгнах да се скитам и да търся сина си. Нито един негърски крал, който е под властта на хадифа, няма право да купува бели роби. Следователно трябваше да насоча усилията си на север и на запад. Ето защо се отправих в северна посока през Уадаи, през пустинята към Боргу, а после се върнах към Канем и Борну, към Багирми и Адамауа. Питах и разпитвах във всички селища, ала все напразно. Ако някой път си мислех, че съм открил следа, то съвсем скоро разочарованието ме обземаше с пълна сила. После тръгнах на изток, където претърсих целия Кордофан, а и Дар Фур, обаче и тези мои усилия останаха без резултат. Годините отлитаха, сърцето ми кървеше, косата ми посивя. Единственото, което успях да постигна бе следното: разбрах, че тринайсет години бях търсил в погрешна посока. И тогава се отправих на юг, от Хабаш стигнах до Гала и до големите езера, после отидох при племената, живеещи на запад от тях. Оттогава изминаха две години. Живеех от лов. Не е необходимо да ти разказвам за страданията и опасностите, които преживях. От няколко месеца претърсвам областите с многобройните водни басейни, откъдето води началото си Бахр ал Абиад. Там станах известен под името Ловеца на слонове, но и по тези места няма да намеря сина си. Останах без всякаква надежда, защото сигурно вече отдавна е умрял от мъки. Ала ежедневно моля Аллах само за едно — да ме срещне с Ебрид бен Лафса, в случай че е все още жив. Изправя ли се срещу този стократен дявол, тогава тежко му седем пъти по седем! Сигурно и в ада няма такива мъчения, каквито го очакват от ръката ми!
Клетият баща изрече последните думи с такова скърцане на зъби, че тръпки побиха неговия спътник. После ловецът отпусна глава и скри ръце в дланите си. След малко изплашено се сепна, изтръгнат от мрачните си мисли, защото Шварц благо му каза: