Не се сдържах и прихнах. Смехът ни тресеше, докато пресякох на жълто, с което добавих още едно четиристепенно нарушение на сметката на УП. Радостта се смесваше с невероятното усещане за подмладяване, което все още изпълваше ободрената ми глинена плът. Караше ме да се чувствам по-жив, отколкото бях преди… ами, преди часове!
— Добре, добре — казах накрая и опитах да се съсредоточа върху шофирането. Намирахме се в Новия град и на пътя можеше да изскочи някое дете. Нямаше време за невнимание зад волана. — Хайде, Пал. Да видим какво става при Ирена.
Онова, което ставаше, бе смърт.
Пред входа на „Дъгоцветния салон“ се бе струпала тълпа. Всякакви видове крещящо оцветени дубъли — специализирани и модифицирани в домашни условия за удоволствия или ритуални двубои — объркано пристъпваха от крак на крак и мърмореха. Достъпът до любимото им свърталище бе отказан от ивици светеща лента, която примигваше в дразнещ окото ритъм и пращаше съобщението „стой настрана“ право в големските фибри, изпълващи глинените им тела.
Оформена като жена червена фигура стоеше на входа. Носеше черни очила. И търпеливо обясняваше, Докато двамата с палоида приближавахме към нея:
— Ще повторя: съжалявам, но не можете да влезете. Клубът скоро ще има нови управители. Дотогава трябва да си намерите друго място за удовлетворяване на френетичните си страсти.
Огледах я. Прекалено подчертаните закръглености на тялото и сякаш крещяха „курва“, но скритите под ноктите й игли загатваха за бияч с достатъчно сила, за да поддържа ред, ако посетителите станат прекалено напористи. Сигурно беше една от работничките на Ирена — онова същество начело на колонията, което се споменаваше в дневника на сивАлбърт. Отговаряше на описанието с изключение на това, че изглеждаше измъчена и изтощена — очевидно изразходваше последните си запаси от енергия.
Някои от посетителите си тръгнаха с надежда да намерят друг вертеп, работещ по това време. И предлагащ подобни забавления. В забързаната им походка видях нещо мрачно и заплашително. Особено в дубълите-гладиатори с бодливите прибавки по телата и в онези с преувеличените полови белези. Този вид често се прави от пристрастени — наркомани, които имат нужда от редовни дози интензивни спомени — и колкото по-екстравагантни и изпълнени с насилие, толкова по-добре. Ако дубълите не успеят да отнесат вкъщи стоката, оригиналите им не ги приемат. Шансът им за континуитет зависи от намирането на емоции — където и да е.
Но въпреки това продължаваха да идват нови посетители, тълпяха се пред входа и се опитваха да спорят с червената биячка. Дали щеше да остане там, докато се разпадне? От показанията на сивия бях останал с впечатлението, че Ирена гледа много сериозно на прехвърлянето.
— Да опитаме отзад — предложи ми палоидът на рамото ми. — Според записа там роякът държи царицата си.
Царицата си. Разбира се, бях чувал за подобни неща. Но въпреки това ми се струват ужасяващи. Господи, рояци и царици. Някои твърдят, че рано или късно ще се стигне дотам поради присъщата логика на дубъл-технологията.
Интересни времена.
— Добре — отговорих на малкия си другар. — Да идем да хвърлим един поглед.
26. Души на целулоид
Двамата с Риту бяхме доста смачкани и изморени след прехода през пустинята, продължил цялата нощ и сутринта.
Сигурно си мислите, че сивите ни маскировки бяха станали на нещо повече от „смачкани“. За щастие, най-качествените продукти в областта гримьорското изкуство не запушват порите. Вместо да спират потта, те всъщност я попиват и засилват охлаждащия ефект от всеки полъх на вятъра. Прахта и солите се изхвърлят. Всъщност дори съм чувал, че материалите те държат по-чист и охладен, отколкото голата кожа.
Това е чудесно, стига да имаш и достатъчно вода за пиене. Което пък стана проблем на два пъти по време на дългия ни път на юг от клисурата, където бе катастрофирало волвото. Всеки път, когато водата в тубата намаляваше насред някое огромно открито пространство без никакви признаци на цивилизация, започвах да се питам дали всъщност преходът бе чак толкова добра идея.
Но независимо от външния си вид, днешната пустиня не е същата, с която са се сблъскали предшествениците ни. Всеки път, когато водата ни беше на път да свърши, се появяваше нещо. Както онзи път, когато попаднахме на район с изоставени скватерски колиби от преди повече от век, построени върху груби циментови плочи и с ръждясали стоманени покриви. В едната имаше древни раздърпани килими, толкова прашни, че поддържаха цели малки екосистеми. Повреденият водопровод на колибата се захранваше от цистерна, в която открихме покрита с пяна вода — неприятна на вкус, но все пак добре дошла. Един друг път Риту откри точно при входа на някаква изоставена мина локва, образувала се от капещата отгоре вода. Не бях особено ентусиазиран от перспективата да пия от тази претъпкана с минерали мътилка, но съвременното лечение с хелати9 може да се справи с всякакви токсини — стига да се доберяхме навреме до някое цивилизовано място.
9
Съединение на метален йон с органична молекула. Повечето метали се усвояват от организма под формата на хелати. — Б.пр.