Чак сега схванах. Царица Ирена. Майката на кошера. Пали ми бе разказвал за това — как дублирането стига до следващата си логична фаза. Но въпреки всичко гледката ме кара да потреперя.
— Може да има и други последици — добавя вайс Колинс. — Ако подозренията ни излязат верни, целият обществен договор може да бъде анулиран.
— Именно затова искаме вие да се заемете със случая, господин Морис — завършва Джинийн Уоммейкър.
— Нима ми предлагате да се занимавам с промишлен шпионаж? — питам подигравателно.
— Не. — Тя поклаща глава. — Не искаме от вас да крадете технологии, а само да установите дали съществуват. Това е напълно законно. Щом разполагаме с доказателства, ще можем да обвиним „Универсални пещи“ в нарушаването на някой от законите за прозрачност.
Гледам я втренчено. Това е пълна безсмислица.
— За мен е чест, че ми се доверявате толкова много, маестра. Но както ви казах, аз съм на вие с техническия шпионаж. В тази област съществуват истински експерти.
— Които смятаме за по-малко подходящи от вас.
„Не се и съмнявам. Това, което искаш, е на самия ръб на незаконното. Експертът ще знае как да се пази да не прекрачи границата. А аз мога да направя само една погрешна стъпка и Да плащам неустойки на «Универсални пещи» до следващата ледникова епоха.
За щастие има лесен начин да избегна всичко това.“
— Поласкан съм, маестра. Но главната причина, поради която не мога да приема задачата, е възможен сблъсък на интереси. Разбирате ли, точно в този момент друго мое копие се намира в „Универсални пещи“ и дава консултации по друг въпрос.
Очаквам разочарование и гняв, но в очите на Уоммейкър се чете само развеселеност.
— Вече знаем за това. Тази сутрин около Телър Билдинг имаше новинарски камери и частни очи, нали помните? Видях как Риту Махарал ви отмъкна с лимузината на УП. Като вземем предвид и последните новини за смъртта на баща й, не е трудно да се предположи какъв въпрос обсъжда другото ви копие в имението на Каолин.
„В имението на Каолин ли? Мислех си, че сив номер едно отива в централата на УП. Тези тук знаят повече от мен за собствения ми бизнес!“
— ДубМорис, има начин вие и вашият оригинал да бъдете поставени извън опасността от възможен сблъсък на интереси. В наши дни е възможно лявата ръка да не знае какво върши дясната, ако разбирате какво искам да кажа.
За съжаление, мисля, че разбирам.
Сега се започва с надеждата ми за отвъден живот.
— Наистина е съвсем просто — казва вайс Каолин. — Трябва само да…
И млъква. Прекъснат е от иззвъняване на телефон.
Моят телефон. Сигнал за спешност.
Маестрата изглежда ядосана, и то с право. Нел знае, че съм на срещата. Щом домашният ми компютър смята, че обаждането е толкова важно, трябва да събуди Архито, по дяволите.
Измърморвам извинение и вдигам китка към ухото си.
— Да?
— Албърт? Обажда се Риту Махарал. Аз… трябва да те видя. Нямаш ли видеовръзка?
Секунда пауза. Но никой от другите ми аз не отговаря.
— Този телефон е евтина еднодневка. Аз съм просто сив, Риту. Но нали вече един от мен е…
— Къде си? — настоятелно пита тя. Нещо в гласа й ме кара да се изправя. Звучи така, сякаш е обхваната от отчаяние, което е на път да прерасне в паника. — Енеас те чака в колата и започва да губи търпение. Очакваше ти и… копието на баща ми да сте там. Но и двамата просто се изпарихте!
— Как така сме се изпарили? Как е възможно…
Сега разбирам — тя си мисли, че аз съм онзи сив! Объркването може да се изясни само с няколко думи, но не искам да давам споменавам за Джинийн и странните й приятели. Какво да кажа тогава?
Точно в този миг се намесва друг глас — звучи леко замаяно. Архито е събудено от дрямката си.
— Риту? Аз съм, Албърт Морис. Да не би да искаш да кажеш, че сивият е изчезнал? Заедно с копието на баща ти?
Прекъсвам връзката. Основният ми приоритет се отнася до клиентите пред мен — дори и ако след минута-две вече не работя за тях.
Гробна тишина. Най-накрая Уоммейкър се навежда напред и златната й коса се разпилява по бледите й рамене и по прочутото й деколте.
— Е, господин Морис? Трябва да знаем какво мислите за нашето предложение.