Выбрать главу

Влезе в интернет и се свърза с Феровие делло стато — италианската национална железопътна компания. На бърза ръка се сдоби с разпечатка за всички влакове за Цюрих този следобед. Обади се анонимно в информационната им служба, откъдето потвърдиха, че към IC382 има прикачен частен вагон и че заминава от Милано след час и петнадесет минути.

Уведоми ме, че ще ни трябва поне час, за да стигнем до летище „Линате“, което се намираше на шест километра от Централната гара, опасни шест километра; с кола щеше да отнеме цял час до гарата.

Попитах не може ли да задейства някакви връзки, за да забави влака.

Отговори, че не е възможно, а дори и да можеше, подобно действие щеше да ги направи бдителни и да ги накара да побегнат.

— И тогава какво ще правим? — добави той.

Имаше право. Къде ми беше умът! Единственият начин да се кача на влака бе да го настигна. Нужна ми бе скорост. Бързина като в джунглата. Видях се как се стрелвам след IC382. Бекет го нямаше в картината. Обзе ме познатата решителност. Щях да бъда сам.

Поисках от Бекет да разпечата карта на пътищата, които следват маршрута на влака. След минута внимателно ги изучавах.

Влакът спираше в Лугано, на около осемдесет километра от Милано. След това поемаше направо към Цюрих.

— Драко разполага ли с огнева мощ? — попитах.

Бекет стана от мястото си и отвори един шкаф.

— Доста добре се е запасил. Автомати, пушка с оптически мерник, всевъзможни ножове…

— Какво е това? — посочих към огромно футуристично черно пластмасово оръжие.

— Нарича се „Панкор Джакхамър“… Заредена е. Газова автоматична пушка, способна да превърне всекиго в мокро петно. Полезна, но малко трудно се крие. Не виждам приложението й в нашата мисия.

— Подайте ми я.

Наведох се и я пъхнах под якето си, като тикнах цевта в панталоните. Събра се.

— Как ще се придвижим в Милано?

— Ще го обсъдя с Драко — отвърна Бекет и тръгна към пилотската кабина.

Затворих очи и почувствах как мускулите на лицето ми се напрягат, а стомахът ми се свива. Крел, Теци, парфюмираният и костюмиран Хийт… как не го заподозрях в измама? „Никой не е такъв, какъвто изглежда“ — бе казал той. „Не опиянява ли властта?“ Хийт изгаряше от нетърпение да ми каже, че е измамник. Този кучи син седя до мен, показа ми къде да разцепя Кръговете на истината. Масажира слепоочията ми, за бога! После ме обрече на гибел и застана на страната на бившия си любовник. По дяволите! Ами Гриър… Искам да кажа Бекет… Подмами ме с дрезгавия си глас по телефона и ме разиграваше като марионетка.

Когато отворих очи, Бекет седеше на мястото си и ме наблюдаваше.

— Докато лежах и се преструвах на умиращ американски пилот, признавам, че ме жегна съжаление и сега чувствам същото. По природа не съм злонравен. Естествено, след всичко това нямате причина да ми вярвате.

— Какво ви каза Драко?

— Има най-различни превозни средства в хангара си. И съответни служители.

— Ще наемем негова кола. Няма да ни струва повече от два-три бона.

— Четири. Аз ще ги поема, разбира се.

— От торбата на Гриър, нали? Когато я получих, вътре имаше два милиона. Колко бяха, когато дойде при вас?

Бекет преметна крак връз крак и скръсти ръце.

— Три.

Приземихме се на летище „Линате“, рулирахме до хангара на Драко и забавихме, за да спрем. Слязох от самолета, докато Бекет се разплати с пилота. В хангара имаше хеликоптер модел „Бел Джет Рейнджър“, черен мерцедес седан и чисто нов „Харли“ с контактен ключ, оставен на мястото си. Обърнах се към самолета и мярнах Бекет да слиза.

В огледалото за обратно виждане на мотоциклета видях увисналата му челюст.

19

Осемнадесет минути по-късно градската глъчка отстъпи пред чернозема и издигащите се Алпи. Профучах по Е35 върху мотоциклета на Драко, питайки се какво ме чака на платформата на IC385. Не знам колцина бях избил на яхтата във Венеция; петима си го получиха в Литъл Ривър; Лон и Джоко бяха вън от играта. Кои оставаха? Теци, Крел и Хийт? Навярно бяха повече.

Представих си Крел от описанието на Лоис по телефона: плешив, без да е грозен. Какво ли бръмчеше в болния му мозък? Притежаваше кинжала, бе отвлякъл Джини, Сун Та Ки му дишаше във врата, а той кръстосваше Алпите с луксозния си вагон?