Тази част от доклада на Маршал постави печата на авторитета върху много факти засягащи Куоминтанга, които независими наблюдатели многократно изтъкваха пред американското общество и срещу чието разпространение американското правителство дълго време се противопоставяше. Главната отличителна черта на тези факти, бе да осветят естеството на американската политика, повече отколкото самите условия в Катай.
В случая, нещата, които той премълчава бяха по-важни от онези, изразени на книга. Щом генерал Маршал бе убеден, че реакционерите от Куоминтанга искаха гражданска война, вместо честно помирение, защо той не си послужи със своя авторитет да спре американската помощ, която отиваше в техни ръце? Защо той позволи употребата на американски военен транспорт за разгъване техните войски на бойни позиции? Ако той не бе способен да разубеди Вашингтон от продължаването на един път, който ще доведе до кръвопролития, съвместимо ли бе с неговата чест да остане като посредник? Най-после, защо генерал Маршал оповести своите заключения девет месеца след събитията, вместо да стори това по време на нарушаване на примирието — девет месеца, през които китайци биваха избивани с американско оръжие? Защо, най-вече, той не заговори през април 1946 г.? През този месец Съединените щати предадоха на куоминтангските милитаристи, за които Маршал не може да намери добра дума военни материали, които бяха приготвени за нашествието в Япония, костуващи на американския данъкоплатец 2.000.000.000 долара.
Отговор намираме само в една фраза от доклада. Това е уговорката, че комунистите са много по-силни в Китай, отколкото в Америка. Ще рече ли това, че генерал Маршал, дори и в ролята си на посредник, е проявявал загриженост за изграждането на Куоминтанга до степен да смаже комунистите с военна сила. Толкова опасни ли са китайските комунисти за Америка, че да подхожда едно такова дипломатическо коварство в отношенията с тях?
Нека видим какво казва Маршал за самите комунисти. В неговия доклад се казва, че за отлика от куоминтангските реакционери, които „се интересуваха от запазването на собствения си феодален контрол над Китай и… очевидно разчитаха на съществена американска подкрепа, независимо от проявите си“, комунистите „заявяват откровено, че са марксисти и възнамеряват да работят за установяване в Китай на една комунистическа форма на управление, макар че отначало ще преминат през една преходна форма на демократично управление от американски и британски тип.“ По-нататък той отбелязва, че партията обгръщала мнозина „млади хора, които са отишли при комунистите по-скоро от отвращение пред корупцията на местните (куоминтангски) управления, отколкото по политически убеждения.“ Четири дни по-късно, генерал Маршал заяви пред журналисти в Хонолулу, че той нямал никакво доказателство китайските комунисти да получават помощ от Русия.
Единствената точка от тази формулировка, върху която един студент от политическа икономия би могъл да спори беше израза: „комунистическа форма на управление.“ Комунизмът не е форма на управление, а обществен строй.
Положително вярно е, че изгледите на китайските комунисти в едно свободно политическо състезание бяха по-добри от средни, тъй като техните противници бяха изгубили народната подкрепа и разчитаха главно на външна помощ. Но нима интересите на Съединените щати налагаха принудително вмешителство при подобен избор от страна на китайския народ? Ако е така, американската демократична традиция, и външнополитическата традиция на невмешателство в работите на други народи, трябва да се считат за мъртви.
Приведените цитати и коментарии се отнасят към събитията от началото на 1946 година. Останалата част от доклад на Маршал се занимава със събитията от гражданската война, предизвикана от нарушаването на договора от страна на Куоминтанга. В тази част от доклада, генерал Маршал упреква комунистите по четири точки — пропагандата им, военната им тактика, отговорността им за смъртта на трима американски моряци при едно сблъскване и позицията, която те заеха във връзка с подновените преговори.
Относно изказванията на комунистите през втората половина на 1946 година, генерал Маршал казва следното:
„Една вредна и силно предизвикателна фаза от дейността на китайската комунистическа партия се съдържаше в характера на нейната пропаганда. Аз желая да заявя на нашия народ, че при явното погрешно тълкуване и злоупотреба с действията, политиката и целите на нашето правителство, тази пропаганда… абсолютно не държеше сметка за фактите и даде ярки доказателства за една определена цел да заблуждава китайския народ и света, и да предизвика жестока омраза спрямо американците.“