Положителните препоръки от доклада на Маршал потвърждават това. Те напълно изпускат изпредвид първоначалната цел за едно коалиционно правителство, съставено на равни начала между всички политически партии. Нека отново дадем думата на генерала:
„Спасяването на положението, по мое разбиране, се намира в поемане на водачеството от либералите в правителството и в по-малките партии — един кръг от прекрасни хора, но на които все още липсва политическа власт, за да упражняват едно контролиращо влияние.“
Обаче, независимо от техните безсъмнени качества и смелост, китайските либерали се оказаха безпомощни в разгара на гражданската война. Те биха могли да поддържат равновесие само в мир. Впрочем, какво препоръчваше Маршал?
„Успешни действия от тяхна (на либералите) страна, под водачеството на генералисимус Чанг Кай-шек, биха довели, вярвам, до единство чрез добро управление. В същност, Националното събрание бе приело една демократична конституция, която във всяко по-главно отношение е в хармония с принципите, положени от общопартийната Политическа съвещателна конференция през миналия януари. Жалко е, че комунистите не намериха за възможно да участвуват в Събранието, тъй като приетата конституция изглежда, включва всички желани от тях съществени точки.“
Накратко, от китайските либерали се искаше да се приобщят към Куоминтанга, заедно със съмишлениците си. Но тяхното отношение към конституцията на Чанг бе твърде различно от това на Маршал. Демократичният съюз вече бе я отхвърлил, уточнявайки, че тя не отговаря на януарските спогодби, както по едностранчивия начин на приемането й, така и по отношение гражданските свободи, автономията на местните управления от това, което американците биха нарекли федерално вмешателство и контрола на народното представителство над изпълнителната власт.
Нищо не можеше да накара китайските либерали да смятат този документ за нещо повече от усмирителна риза и прикритие за гражданската война. Демократичният съюз формално изключи председателя на една от влелите се в него партии, Карсън Чанг, заради приемане на конституцията. За да укрепи своите редове в предстоящата борба, Съюзът измени и организационната си форма. Вместо да бъде федерация от съюзени организации, както по-преди, той се превърна в организация за индивидуално членуване — фактически, отделна политическа партия. Неин генерален секретар стана бившият сътрудник на Карсън Чанг в Социал-демократичната партия — д-р Чанг Тунг-сунг от Йенчингския университет.
Човек мъчно може да си представи, че външният министър Маршал е останал изненадан от постъпката на либералите. Заключителните пасажи от неговия доклад изясняват, че ако той бе на тяхното място, сигурно нямаше да се приобщи към представляваната от един-единствен човек еднопартийна „демокрация“ на Чанг Кай-шек. Те гласят:
„Сега, когато новоприетата конституция очертава контурите на един демократичен Китай, изпитанието ще се състои в практическите мерки. Остава да се види до каква степен правителството ще даде съдържание на формата чрез истинско, сърдечно посрещане на всички кръгове, които активно да споделят отговорността за управлението… Официално се заяви, че периодът на политическо попечителство от страна на Куоминтанга е привършил. Ако прекратяването на еднопартийното управление трябва да стане действителност, Куоминтангът следва да престане да получава финансова подкрепа от правителството.“