Та до тук ли стигнахме? Ще се повтори ли кръвопролитната история от миналия век, с новите вариации на атомната бомба и на други още по-смъртоносни оръжия?
Що се отнася поне до Китай, нещата никога не ще останат същите. Китай не може да бъде държан повече на колене. Независимо от изпитанията, които стоят напред, надигането на народа е отишло твърде напред, за да бъде потушено. Американските борци от 1776 година, спечелиха срещу не по-малко пречки.
Но може ли светът да има мир?
Организацията на Обединените народи съществува и започна да функционира, макар и колебливо, за предотвратяване на войната. Народите на много държави, които познаха Втората световна война на собствената си земя, работят и се борят за правото да изградят собственото си бъдеще и мир за децата си. Нещо ново става под буреносните облаци на миналото. Всички народи започнаха да разбират, че днес от първостепенно значение са съгласуваните решения на великите сили, които единствени са в състояние да предизвикат един световен конфликт. Единствени те могат да наложат бързо разоръжаване и демобилизация и да намерят време за търсене на по-честити дни. Едно нещо е необходимо, обаче, за осъществяването на това. Народната воля за мир трябва да прерастне в организационни форми, като обикновените хора от всяка държава обуздаят своите военнолюбци и държат своите представители отговорни за делата им. Ако народите бъдат повалени, или допуснат да бъдат измамени, Организацията на Обединените народи може да бъде постигната от съдбата на старото Общество на народите, което бе подиграно от военнолюбците и превърнато в параван на техните цели. Организацията е сам един инструмент. Ползата от всеки инструмент се определя от ръцете, които го държат.
Тук отново изниква проблема за Азия и за колониалния свят. За народите от великите държави не е достатъчно да проявяват загриженост само за своята свобода. Когато подтиснати народи се борят за правото си да уредят сами живота си и да живеят като човешки същества, на тях трябва да се помогне, или в най-добрия случай — да не им се пречи. Това е единственият начин за премахване робството и даване простор на свободата, а да го отхвърлим би представлявало предателство спрямо самите нас. Ако пък допуснем тези народи, да бъдат покорени, ние ще трябва отново да се бием за тях, както трябваше да се бием за предадените народи на Испания, Абисиния и Чехословашко.
Благоприятните възможности са по-големи от всякога по-рано. Нищетата и стопанската експлоатация, тези стари корени на завоеванията, могат да бъдат изтръгнати. За пръв път в историята, техническите средства на наше разположение са достатъчно мощни да направят това. Тези средства са също достатъчно мощни да унищожат живота на милиони човешки същества и натрупаните от човешкия труд богатства, в случай, че бъдат оставени в ръцете на онези, които биха ги използували за лични облаги, война и господство.
Ако не успеем, ще има нова световна касапница. А в нея и след нея, народите ще продължават да протягат ръце, чрез труд и кръв, за своето наследство.
Не е нужно да заплатим така скъпо. Но това зависи от всички нас и най-вече от народите на големите държави.