Китай успя да избегне господството на една отделна империалистическа държава, но неговата свобода бе много условна. Едва ли е имало един-единствен ден през последните триста години, когато на китайска територия да не е имало чужди войски: първо — манджурски, а после западноевропейски и японски. До 1928 година Китай не се радваше дори на правото да определя сам вносните мита, чрез които се подпомага националната индустрия.
Япония, единствена от всички източноазиатски държави, избягна всякакъв чужд контрол от значителен мащаб. В сравнение с останалите държави, Япония изгради мощна индустрия и постигна по-високо образователно равнище. Но тъй като японското селячество си остана експлоатирано по феодален начин и не представляваше никакъв пазар, японската индустрия се насочи към презморски дъмпинг и завоевания, а на японския народ се каза, че положението му не ще се подобри, докато Япония не завладее половината от света. Всички вече знаят какво стана с империалистическа Япония. За тази цел дадоха своя принос и азиатските народи. Но това не ги кара по-малко да искат свобода. Те дълбоко съзнават, че Япония — макар и победена — има по-голямо индустриално развитие и възможност да се впусне по нов път — ако въобще се реши — отколкото те. Те не воюваха срещу нея, за да останат, или да станат роби на другите.
В желанието за свобода, различните среди в Азия имат и свои различни цели. Богатите желаят да се възползуват от безконтролни печалби и евтина работна ръка за индустрията, без да ги делят с чужди господари. Бедните селяни, наематели и изполичари — които съставляват поне 80 на сто от населението на азиатския континент — искат земя без дългове и унищожителни наеми. Работниците желаят да живеят така, както работниците в по-напредналите държави.
Привилегированите слоеве сред азиатските народи искат свобода, при която те да са отгоре. В противен случай, те не са сигурни дали желаят свободата. Те ясно съзнават, че ако отрудените селяни се борят за националната си независимост, а същевременно и за собствените си бедняшки интереси, овехтялата структура на вътрешна експлоатация не ще удържи на напора. Докато национализмът на бедняка бленува за сносно жилище и пълен стомах, национализмът на феодалния азиатски богаташ мечтае за изчезналата слава на древните императори. Национализмът на богатите обвинява местните либерали, демократи и комунисти в липса на култура и в подчинение пред „западни идеологии, чужди на духовното наследство на Азия“. Но щом самите азиатски народи въстанат, същият богаташки национализъм често бива щастлив да повика по-силния във военно отношение европеец, за да ги смаже.
От друга страна, в Азия не е известен случай, когато бедните да са предпочитали чуждо управление пред това на домораслите тирани. Английските либерали и лейбъристите често пъти са разяснявали търпеливо на индийските селяни и работници, че ако те добият свобода от Англия, то ще ги възседнат собствените им господари, едри земевладелци и фабриканти и те не ще могат да се радват на осигуреното от англичаните равенство пред закона. Но тези обяснения не ги извеждат никъде. Никой в Азия — освен белите хора не вярват в „мисията на белия човек“, и никой друг — освен японците — не вярваше в божествената мисия на Япония да освободи азиатските си братя.
Напук на подобни колонизаторски грижи, обикновените хора в Далечния Изток вярват, че като се освободят, ще се справят по-лесно със собствените си реакционери, отколкото да пъшкат под двойно бреме на туземския тиранин, възседнал на техен гръб, и на чуждия тиранин, възседнал гърба на туземния тиранин.
Въпросът за Китай е от значение, защото в борбата срещу японците, китайският народ осъществи това убеждение на дело. Една борба против националното иго води със себе си въоръжаването и подготовката на голям брой бедняци. Това е особено вярно по отношение на много азиатски държави, чиито по-заможни младежи по правило са щастливи да предоставят воюването на по-нисшите слоеве. Ако борбата е дълга и упорита, все повече и повече бедняци се научават да воюват и за какво заслужава да воюва човек. В Китай, националната война измести равновесието на силите вътре в самата страна и отвори още по-широко пътя към прогреса, отколкото когато и да било преди.