• Храните с насочено навътре движение са подходящи за зимата. Те имат студена енергия и два различни вкуса - горчив или солен. Сред тях са горчивата краставица, келпът, лотосовият зародиш, маруля, мидите (морски и пресноводни), морската трева и морските водорасли, раците, солта, хмелът.
ГЛАВА ВТОРА
Въздействие на храните и балансирано хранене
ОРГАННО
ДЕЙСТВИЕ НА ХРАНИТЕ
Органното действие на храните е свързано с определени вътрешни органи, върху които храните Въздействат. При диетолечението китайците се съсредоточават върху десет вътрешни органа: бели дробове, дебело черВо, тънки черва, жлъчен мехур, пикочен мехур, черен дроб, бъбреци, далак, сърце и стомах. Всяка храна въздейства върху един или повече вътрешни органи - в това се изразява органното действие на съотВетната храна. Листата на целината, например, въздействат върху стомаха и черния дроб, морковът - върху белите дробове и далака, патладжанът -върху далака, стомаха и дебелото черво, пшеницата -върху сърцето, далака и бъбреците.
Вкусовете и енергиите на храните са важни фактори при определянето на органното действие на храните. По принцип, когато енергията и вкусът на дадена храна са относително прости, тази храна може да въздейства само Върху един орган. Бадемът, например, е неутрален и сладък, затова въздейства само върху белите дробове. Пшеничните трици са хладни и сладки, затова въздейст-
6am само върху стомаха. Но когато храната има повече от една енергия или повече от един вкус, тя може да въздейства върху два или повече органи едновременно. Чаят, например, е хладен (или леко студен) и горчиво-сладък. Той въздейспжа върху три вътрешни органа - сърнето, белите дробове и стомаха. е хладен, сладък и солен и
възсдакспва върху далака и стомаха. Но това е само най-общ принцип, защото много храни, макар да имат една енергия и един вкус, пак могат да в-ъздейпТвап върху два или повече вътрешни органи едновременно. И обратно, много храни с две или повече енергии и два или повече вкусове внадеЗспй^вш! само върху един орган.
Органното действие на храните, също като вкусовете и енергиите им, е било откривано чрез индуктивния и де-дуктивния метод в продължене на цялата китайска история. Първоначално се е установявало, че дадени храни са ефикасни за лечението на определени заболявания на органите. В резултат на това определени храни се възприемали като полезни за конкретни въздействия върху болните органи. Тук е в сила индуктивният метод. След наблюдаването на множество изолирани случаи, резсмтатите постепенно се използвали за установяване на връзките между храните и вътрешните органи. Китайските лекари винаги силно са се съобразявали с връзките между вътрешните органи и повърхността на тялото, включително кожата, петте сетива и видимите симптоми. Затова болестите по повърхността на пилото се проследяяат до съответните вътрешни органи.
Според китайците, очите са свързани с черния дроб, затова очните болести могат да се проследят до черния дроб. Ушите са свързани с бъбреците, а гл\уотата и загубата на слуха могат да бъдат проследени до бъбреци-me. Носът е свързан с белите дробове, а заболяваин-то на носа може да се проследи до белите дробове. Устата и устните са свързани с далака, болестите на устата и устните могат да се проследят до далака. А тъй като езикът е свързан със сърцето, болеещите на езика могат да бъдат проследени до сърцето.
След установяването на връзките между вътрешните органи и повърхността на тялото някои храни се оказали много ефикасни за лечението на симптоми по повърхноут-та на пялото. Постепенно тези храни са били използвани, за да се установят връзките между определени храни и вътрешните органи. Тук действа дедуктивпият метод. Пилешкият черен дроб, например, е ефикасен при замъглено зрение - тъй като очите са свързани с черния дроб, значи може да се направи връзка между пилешкия черен дроб и човешкия черен дроб. Друг пример - медът е ефикасен за облекчаване на запек - симптом, свързан с дебелото черво - и така се установява връзка между меда и дебелото черво. Ето някои храни с различно органно действие, изброени до органа, върху който въздействат.
Бели дробове: бяла глава на зелен лук, вино, воден кестен, восъчна кратлта, грозде, джинджифил (пресен и сушен), женшен, захарна тръстика., киселица, клонче канела, кориандър, круши, локуот, лотосов зародиш, малто-за, маслини, мед, мента, мляко (краве и човешко), моркови, орех, патица, перлен ечемик, печурки, праз, райска ябълка, репички, семена от рицин9, синапени листа, сладък босилек, сладък корен, танжериии, фъстъци, цвят от жълт лилиум, черупки от миди (речни), чесън.