Настъпилото мълчание бе нарушено от появата на една слугиня, която съобщи на Джокьоден, че абдикиралият император желае да я види. Благодарна за възможността да избяга, Рейко изрече припряно:
— Не е редно повече да злоупотребявам с гостоприемството ви или да ви откъсвам от работата ви. Ще ида да изкажа почитанията си на съпругата на негово величество…
По лицето на Джокьоден за миг трепна потиснат смях, сякаш знаеше какво си мисли Рейко. Двете си размениха поклони и Джокьоден каза:
— Благодаря за изключително интересния разговор. Надявам се да ме посетите отново, преди да отпътувате.
— Да, с удоволствие.
Рейко си тръгна, изпълнена с предчувствие за предстоящи опасности.
Глава 7
Пред залата на моравия дракон, където Сано, йорики Хошина и десният министър Ичиджо чакаха заедно с император Томохито, се разнесоха странни звуци, наподобяващи бухане и джавкане.
— Влизай! Влизай, Момочан10 — извика от трона си императорът.
Страничната врата се отвори. Дребен мършав младеж, вероятно няколко години по-голям от Томохито, прекрачи прага и се приближи към императора с отривиста крачка. Странните звуци излизаха от устата му; главата му се мяташе като на кон. Щом коленичи близо до трона, придворните отвърнаха поглед от недъгавия. Сано гледаше втренчено, неспособен да скрие слисването си.
— Братовчед ми, принц Момозоно — обяви императорът.
Ичиджо прошепна на Сано:
— Принцът е безнадежден идиот, който не може да се контролира.
Но Момозоно явно се опитваше. Челюстите му бяха здраво стиснати в усилие да спрат тези звуци; тъжните му очи се въртяха отчаяно. Пот бе оросила слабото му лице. Когато се поклони на императора, лявата му ръка внезапно щръкна нагоре. Той я придърпа надолу с дясната.
Томохито каза:
— Момочан, това е сосакан Сано — и изгледа придворните с предизвикателен поглед, сякаш му доставяше удоволствие да им налага противното присъствие на братовчед си. — Той разследва кой е убил Коное.
— М-моля, нека да п-помогна — изрече принц Момозоно. Издаде още странни звуци и след това извика: — Хиляди извинения!
Хошина бе предупредил Сано, че Момозоно е любимец на императора, но с този коментар съвсем не го бе подготвил за противната гледка.
— Двамата заедно ли открихте трупа? — Сано се обърна към императора, твърде слисан, за да си помисли да общува с братовчед му.
Десният министър Ичиджо каза:
— Наистина, ваше величество, присъствието на принц Момозоно едва ли е наложително…
— Момочан може да остане, ако желае — каза императорът. После се обърна към братовчед си и попита: — Ще останеш ли?
— Да, мм-моля! — размаха ръце принц Момозоно. Сано забеляза обичта в очите му и молбата в гласа му — „любимецът“ обожаваше своя господар. Жалост уталожи първоначалното отвращение на Сано. Той прочете и срам в мигащите очи на Момозоно — явно момъкът имаше достатъчно ум да разбере колко е противен.
Скръстил ръце, Томохито изгледа гневно поданиците си. Сано поднови въпросите си:
— Разкажете ми как намерихте тялото.
И докато братовчед му мяташе глава и мучеше, Томохито каза:
— Чухме вик в градината и отидохме да видим какво става. Намерихме левия министър проснат при моста.
— Забелязахте ли някой друг наоколо?
— Всички д-дойдоха след нас — отвърна Момозоно.
— А преди това? — поясни Сано, отбелязвайки удивително ясната и културна реч на момъка. Всъщност принцът имаше пропорционално лице и добро телосложение; спазмите създаваха погрешно впечатление за физически недъг. Фините му черти можеха да бъдат и красиви, ако не ги загрозяваше напрежението от усилието да се контролира. — Имаше ли още някой в градината?
— Не, струва ми се — отвърна Томохито. — Беше тъмно…
— Чухте ли нещо? — попита Сано.
— Хора, които т-тичаха и к-крещяха — намеси се принц Момозоно. Устата му се кривеше неудържимо. Но принцът в никакъв случай не беше идиот, даде си сметка Сано. Опитите му да отклони разговора от времето, в което той и Томохито са били в градината преди останалите, ясно сочеха, че добре съзнава какво би могъл да означава фактът, че са били сами, когато са намерили Коное. За момента Сано позволи отклонението.
10
Чан е наставка в японския език, добавяна след личното име за образуване на умалителни и гальовни имена — Б.пр.