В този момент император Томохито му махна от другата страна на бойното поле и извика:
— Момочан, донеси ми нов меч! — после съзря Сано, пусна дървения си кон и се приближи наперено: — Какво желаете?
Сано коленичи и се поклони.
— Дойдох да ви задам няколко въпроса — каза Сано.
— Станете — нареди Томохито.
Сано се подчини.
— И имате нахалството да идвате тук след онова, о което сторихте! Та вие арестувахте законната ми съпруга! Унизихте ме! Дано светкавица удари и вас, и тиранина ви Токугава! — изкрещя императорът.
Сано побърза да го успокои:
— Съжалявам за онова, което сторих. Днес госпожа Асагао бе освободена.
Но с типичната разсеяност на младостта Томохито вече бе загубил интерес към темата.
— Вие сте истински воин, нали? — попита той, като оглеждаше Сано с нескрито възхищение. После посочи към дългия му меч и нареди: — Искам да видя това — Сано извади меча си от ножницата и му го подаде. — Страхотен е — Томохито прокара оцапан пръст по острието. Внезапно отскочи назад и замахна към Сано с вик: — Ха!
Сано приклекна точно навреме, за да избегне удара.
— Внимателно! Това не е играчка!
Очите на Томохито искряха от вълнение, че държи истинско острие. Той се завъртя, направи финт и замахна във въздуха. Сано отбеляза, че е доста добър за възрастта си. Краката му се движеха бързо, а всеки удар се изпълняваше с грация.
— Браво! От колко време учите кенджуцу15?
— Откакто се помня.
— Кой ви е обучавал? — Сано задаваше въпросите си от искрено любопитство.
Императорът насочи следващия си удар към краката му и когато Сано скочи, за да го избегне, Томохито се засмя.
— Най-големите майстори на меча в Мияко.
— Какви други бойни изкуства са ви преподавали?
— Стига с тези въпроси!
Впечатляващото умение на императора да си служи с меча означаваше, че е в състояние да владее и върховното съсредоточаване, необходимо за киай.
— Вие и останалите младежи току-що разиграхте войната Джокю, нали? — това бе битката, чрез която император Го Тоба се бе опитал да отхвърли военната диктатура на клана Минамото.
— И какво, ако е тя? — Томохито се въртеше и нанасяше удари около Сано.
— Нищо, просто изопачавате историята — каза Сано. — Тук войската на императора победи Минамото, а в реалния живот кланът побеждава вашия праотец. И вместо да завземе властта, той умира в изгнание.
— Ако аз бях на негово място, щях да победя!
— Да не би да репетирате за истинско въстание? — мечът изхвърча от ръката на Томохито. Сано си взе оръжието и го прибра обратно в ножницата. — Моля, отговорете на въпроса ми.
Принц Момозоно получи пристъп от спазми. Императорът се намръщи.
— Разбира се, че битката е игра, просто да убием времето. Тук няма какво особено да се прави, и аз се отегчавам.
Отбелязвайки нежеланието на Томохито да срещне погледа му, Сано каза:
— Някой насърчавал ли ви е да мислите, че можете да възвърнете властта на императорския двор и вие самият да управлявате Япония?
— Никой не ми казва какво да мисля. И освен това ми омръзна да разговарям. Мога да правя нещо по-интересно.
— А знаете ли, че в района на текстилните бояджийници има една къща, собственост на владетеля Ибе, даймио на провинция Ечизен? Ходили ли сте там?
— Стига! И сам знаете, че никого не познавам извън двореца. Дори нямам право носа си да подавам навън.
Но десният министър Ичиджо може да излиза навън и го прави най-редовно, помисли си Сано. На глас попита:
— Къде бяхте по време на второто убийство?
— В залата за богослужение — отвърна Томохито. — И братовчед ми беше с мен. Хайде, Момочан, да тръгваме.
— Ч-чакайте — измънка принцът. — Току-що си спомних нещо. В нощта, когато умря левият м-министър, докато тичахме към езерната градина, видях светлина в къщурката на острова. Но угасна още преди да стигнем до н-нея.
Ако това бе истина, на сцената на убийството е имало и някой друг. Сано впери поглед в императора.
— Да, имаше светлина — потвърди той нетърпеливо. — Сега си спомням. И аз я видях.
Сано подмина тази история като лъжа, предназначена да припише престъплението на някой друг. Сега разполагаше с мотив на Момозоно за първото убийство, с мотив на Томохито за второто и с ново общо алиби, също тъй неубедително като предишното.
Следващият, с когото трябваше да разговаря, бе императрицата майка. Но вместо да я посети, Сано реши да се възползва от една друга възможност, която бе доста обезпокоителна. Той напусна двореца с ясното съзнание, че рискува повече да си навлече неприятности, отколкото да попадне на ценна информация.
15
Древно изкуство за бой с меч, задължителна дисциплина за самураите. От кен (яп.) — меч, и джуцу — изкуство, е майсторство — Б.пр.