„Той ще командва армиите на света. Крале ще му се притичат на помощ“.
Войската на Сет се готвеше да встъпи в бой срещу Страф. Чу се звън на метал, удрящ се в метал, прозвучаха бойни викове и в миг изникна нов фронт. Сейзед стоеше насред полето между града и армиите. Хората на Вин все още бяха по-малко, но въпреки това армията на Страф започна да отстъпва, разпадна се, войниците побягнаха кой накъдето види.
„Тя избива пълководците им“ — помисли Сейзед.
Сет беше умен човек. Участваше в битката, но се държеше назад — уврежданията му налагаха да е вързан за седлото, а това му пречеше да влиза в ръкопашни двубои. Но въпреки това бе дошъл на бойното поле, за да се застрахова, че Вин няма да обърне колосите си срещу него.
Защото за Сейзед вече нямаше съмнение кой ще спечели битката. И наистина, преди да мине и час, войниците на Страф започнаха да се предават на големи групи. Шумът на битката утихна и Сейзед подкара коня напред.
„Светейши първи свидетел — помисли си той. — Не зная дали да вярвам в това. Но във всички случаи трябва да съм там, за да видя“.
Колосите бяха спрели да се бият и стояха неподвижно. Разделиха се, за да пропуснат Сейзед през редиците си. Малко по-нататък той откри Вин — с огромния окървавен меч. Няколко колоса бяха довели пред нея мъж с богато облекло и сребърен нагръдник.
Приближи се Пенрод, с почетен ескорт от колоси. Встрани друга част от редовете на колосите се раздели, за да направи път на Сет, заобиколен от голяма група войници и придружен от един колос.
Сет погледна Вин, почеса се по брадичката и изсумтя:
— Ама че битка.
— Войниците на Страф се изплашиха — отвърна тя. — Намръзнали са се и нямат никакво желание да се сражават с колосите.
— А водачите им? — попита Сет.
— Избих ги. Освен този. Как се казваш?
— Лорд Джанарл — отвърна мъжът. Изглежда, кракът му бе счупен, защото от двете страни го придържаха колоси.
— Страф е мъртъв — каза Вин. — Сега ти командваш армията.
Мъжът сведе глава и отвърна:
— Не. Вие я командвате.
Вин кимна, после му заповяда:
— На колене.
Колосите пуснаха Джанарл. Той изстена от болка, но коленичи и прошепна:
— Предавам ви армията си.
— Не на мен — възрази Вин. — На законния наследник на Къща Венчър. Сега той е ваш господар.
Джанарл се поколеба.
— Така да бъде. Заклевам се да бъда верен на сина на Страф Елънд Венчър.
Войниците на двете армии все още стояха на известно разстояние и се споглеждаха неуверено. Сейзед се обърна заедно с Вин и погледна към Пенрод. Вин посочи земята и Пенрод покорно слезе от коня и също коленичи.
— Аз също се заклевам. Във вярност пред Елънд Венчър.
Вин се обърна към лорд Сет.
— Очакваш същото от мен? — попита полузасмяно брадатият мъж.
— Да — отвърна тихо Вин.
— И ако откажа?
— Ако откажеш, ще те убия — заяви спокойно Вин. — Ти доведе армията си, за да нападнеш града. Заплаши сънародниците ми. Няма да избия войниците ти за това, което ни сториха, но ще убия теб, Сет.
Тишина. Сейзед се обърна и погледна редицата неподвижни колоси.
— Това е заплаха — бавно каза Сет. — Твоят Елънд никога не би постъпил така.
— Той не е тук — отвърна спокойно Вин.
— Но ако беше, какво щеше да каже? — попита Сет. — Да не се поддавам на натиск. Благородният Елънд Венчър не би се пречупил само защото някой заплашва да му отнеме живота.
— Ти не струваш и наполовина колкото Елънд — рече Вин. — И го знаеш.
Сет помисли малко и се усмихна.
— Права си, не струвам. — После огледа помощниците си. — Помогнете ми да сляза.
Вин мълчаливо наблюдаваше как Сет слиза от коня и коленичи в снега.
— Е, добре. Заклевам се във вярност пред Елънд Венчър. Може да управлява кралството ми, стига да успее да го отнеме от проклетия принудител, който сега властва там.
Вин кимна се обърна към Сейзед.
— Сейз, трябва да ми помогнеш.
— Каквото заповядате, господарке — рече Сейзед.
Тя втренчи поглед в него.
— Моля те, не ме наричай така.
— Както желаете.
— Сейзед, ти си единственият тук, на когото мога да вярвам — продължи тя, все едно забравила за тримата коленичили. — След като Хам е ранен, а Бриз…
— Ще направя всичко, което е по силите ми — рече Сейзед и склони глава. — Какво искате от мен?
— Да се погрижиш за Лутадел — отвърна тя. — Осигури на хората убежище и припаси от резервите на Страф. Разположи тези армии така, че да не се избият помежду си, и прати отряд да доведе Елънд. Той се връща по пътя покрай канала.