— Но колосите…
— Вин ще намери начин да ги спре — заяви уверено Елънд. — Нищо чудно да е взела силата от Кладенеца на Възнесението. Трябва да продължим. Можем и ще построим отново това, което изгубихме. А след това ще помислим как да помогнем на Терис.
Дух помисли малко, усмихна се и кимна. Елънд дори се изненада от начина, по който му въздействаха уверените му думи. Младежът погледна с копнеж димящата чаша в ръката на Елънд и той му я даде с обяснението, че не обичал чай от билки. Дух доволно отпи.
За Елънд обаче новините бяха много по-обезпокоителни. „Дълбината се завръща, призраци дебнат в мъглите, а инквизиторите са нападнали Терис. Какво още не съм предвидил?“
57.
Но надеждата е малка. Аленди е оцелял при покушения, във войни и катастрофи. И въпреки това, надявам се в мразовитите планини на Терис късметът най-сетне да му изневери. Надявам се на чудо.
— Вижте, всички знаем какво трябва да се направи — възкликна Сет и тропна по масата. — Докарахме армиите си тук, готови да се бият. А сега да отидем да освободим нещастното ми кралство!
— Императрицата не ни е заповядвала да предприемаме подобен ход — заяви спокойно Джанарл и отпи глътка чай. — Лично аз смятам, че трябва да изчакаме завръщането на императора.
Пенрод, най-възрастният в стаята, бе достатъчно тактичен, за да прояви съчувствие.
— Лорд Сет, разбирам, че сте разтревожен за съдбата на сънародниците си. Но не е изминала и седмица, откакто освободихме Лутадел. Твърде рано е да мислим за разширяване на влиянието. Не можем да разрешим подобни приготовления.
— О, я млъкни, Пенрод — тросна се Сет. — Ти не си ни началник.
И тримата се обърнаха към Сейзед. Той ги гледаше смутено от главното място в заседателната зала на Цитаделата Венчър. По края на помещението бяха строени помощници, съветници и чиновници от свитите на тримата управници — нови криле под върховната власт на император Елънд.
— Струва ми се, че не трябва да прибързваме, лорд Сет — рече Сейзед.
— Това не е прибързаност — отвърна Сет и отново тропна по масата. — Само искам да получим информация от съгледвачите, за да разполагаме с точни сведения, преди да нападнем!
— Ако нападнем — поправи го Джанарл. — Ако императорът реши, че трябва да си върнем град Фадрекс, което няма да стане преди идното лято. Имаме далеч по-неотложни грижи. Армията ми твърде дълго отсъства от Северната област. А всеизвестно е, че трябва първо да се укрепиш на едно място, преди да поемеш към следващото.
— Ба! — изръмжа Сет и махна с ръка.
— Пратете съгледвачите си, лорд Сет — обади се Сейзед. — Но нека само събират сведения. Не бива да влизат в стълкновения, колкото и да им се струва примамлива възможността.
Сет поклати глава.
— Ето защо избягвах всякакви политически игри. Нищо не става, когато всички започнат да интригантстват!
— Това е дълъг разговор, лорд Сет — намеси се отново Пенрод. — Но търпението винаги носи по-големи плодове.
— По-големи плодове? — възкликна Сет. — Какво спечели от изчакването Централната област? Търпяхте, докато градът падна, ето какво! Ако не разполагахте с най-добрата Мъглородна…
— Най-добрата Мъглородна? — попита тихо Сейзед. — Не видяхте ли, че тя командва колосите, милорд? Не помните ли как се рееше в небето над бойното поле? Лейди Вин не е просто „най-добрата“ Мъглородна.
Възцари се тишина. „Трябва непрестанно да им напомням за нея — мислеше си Сейзед. — Без нейното водачество — без силата й — тази коалиция ще се разпадне за три удара на сърцето“.
Усещаше, че не е на мястото си. Не можеше да направлява настроенията на тези хора. Оставаше му единствено от време на време да споменава Вин.
Проблемът бе, че не искаше да го прави. С него ставаше нещо странно, владееха го чувства, каквито не бе изпитвал. Безразличие. Апатия. Какъв смисъл от разговорите на тези хора? Какъв смисъл от всичко сега, когато Тиндуил бе мъртва?
Стисна зъби и се опита да следи дебатите.
— Добре тогава — рече Сет и махна с ръка. — Ще пратя съгледвачи. Джанарл, пристигнаха ли хранителните припаси от Ортьо?
Младият благородник го погледна смутено.
— Милорд, вероятно ще имаме затруднения там. Изглежда, в града върлуват непознати сили.
— Нищо чудно, че искаш да пратиш войските в Северната област! — ядоса се Сет. — Подготвяш се да завладееш твоето си кралство и да оставиш моето да гине!
— Ортьо е много по-близо от вашата столица, лорд Сет — отвърна Джанарл. — Съвсем логично е да се заемем първо с него, преди да отправим поглед на запад.
— Нека оставим на императрицата да решава — заяви Пенрод. Той обичаше да действа като посредник, защото с това сякаш се издигаше над останалите и в известен смисъл заемаше позицията на по-старши.