Но вътрешната част на магазина не примамваше Били. Той бе силно развълнуван от романите на Килгор Траут в предната част на магазина. Заглавията бяха нови за него, или той поне смяташе така. Отвори една книга. Струваше му се, че в това няма нищо нередно, тъй като всички в магазина прелистваха по нещо. Заглавието на книгата бе „Голямото табло“. Той прочете няколко абзаца и разбра, че я е чел — бе я чел преди години в болницата за ветерани. В нея се разказваше за мъж и жена от Земята, отвлечени от извънземни същества. Излагали ги на показ в зоологическата градина на планетата, наречена Циркон-212.
Тези измислени хора в зоологическата градина имали голямо табло, на което се появявали цените на акциите от борсата — таблото било на една от стените на жилището им, на която се намирали и телекс, и телефон, свързани с борсите на Земята. Създанията от Циркон-212 казали на своите пленници, че са направили на Земята инвестиции от тяхно име за един милион долара и зависело от пленниците да увеличат инвестициите си така, че когато се върнат на Земята, да имат баснословно богатство.
Разбира се, телефонът, телексът и таблото не бяха истински. Те бяха просто имитация и тяхната цел бе, да направят по-живо представлението на земните пред тълпите в зоологическата градина — да ги накарат да подскачат и аплодират, да злорадстват, да се чумерят, да скубят косите си, да се подмокрят от страх, или да изглеждат самодоволни като бебета в прегръдките на своите майки.
На книга земните преуспяваха. Това, разбира се, бе част от играта. В нея бе намесена и религията. По телекса се получи съобщение, че президентът на Съединените щати обявил Национална седмица за молитва, през която всеки трябва да се моли. В седмицата преди това, земните бяха претърпели неуспех на борсата. Те бяха загубили цяло състояние от акции на зехтин. Затова те с жар се отдадоха на молитви. И това подейства. Акциите на зехтина се покачиха.
Една от другите книги на Килгор Траут там, на витрината, разказваше за един човек, който строил машина за летене във времето, така че да може да се върне назад и види Исус. Машината се оказала успешна и той видял Исус, когато Исус бил още на дванадесет години. Исус учел дърводелство от баща си.
Двама римски войници влезли в работилницата с папирус. На него имало чертеж на уред, който те искали да се направи до преди изгрев на другия ден. Това било кръст, който щял да се използва за екзекуцията на човек, подстрекавал тълпите.
Исус и баща му го изработили. Те били доволни, че имат работа. И подстрекателят на тълпите бил екзекутиран на него.
Така е то.
Книжарницата се управляваше от петима души, които изглеждаха като близнаци. Бяха ниски, плешиви и дъвчеха пури, наквасени от слюнка. Те никога не се усмихваха и всеки от тях имаше висок стол, на който можеше да седне. Правеха пари от публичен дом, от хартия и целулоид. Те не бяха възбудени. И Били Пилгрим не беше. Но всички други бяха. Това бе смешен магазин за любов и бебета.
От време на време продавачите казваха на някого или да купува, или да си излиза, а не само да гледа и да прелиства. Някои от хората се гледаха един друг, вместо да гледат стоките.
Един от продавачите се приближи до Били и му каза, че хубавите неща са във вътрешната част на магазина, а книгите, които чете, са само за витрината.
— По дяволите, не тия неща ви трябват — каза той на Били. — Това, което ви трябва, се намира във вътрешната част.
Ето защо Били се придвижи малко навътре, но не стигна до отделението, което бе само за възрастни. Той се придвижи само от разсеяна учтивост, като взе със себе си от книгите на Траут — тази за Исус и машината за пътуване във времето.
Пътникът от книгата се върнал в библейските времена, за да установи специално едно нещо: дали Исус наистина е умрял на кръста, дали като са го свалили, е бил още жив и дали наистина е продължил да живее. Героят носел със себе си лекарска слушалка.
Били зачете края на книгата, където героят се смесва с хората, които свалят Исус от кръста. Пътешественикът във времето бил първият, който се качил по стълбата, облечен в дрехи от съответната епоха. Той се навел близо до Христос така, че хората да не виждат, че използва слушалка, и се заслушал.
От мъртвата гръдна кухина не се чувал никакъв звук. Синът Божи бил съвсем мъртъв.