Выбрать главу

— Голямата ябълка.

— А?

— Тъй му викаха на Ню Йорк.

— А, така ли?

— Ходи ли на театър или на кино?

— Не. Обиколих Таймз Скуейър и купих една книга от Килгор Траут.

— Блазе ти! — Тя не споделяше неговия възторг от Килгор Траут.

Били спомена спокойно, че е видял част от един неин порнографски филм. Отговорът й бе не по-малко спокоен. Той бе тралфамадорски, без никакво чувство за вина:

— Да… — каза тя. — А аз съм чувала за участието ти във войната и колко смешен си бил. Чувала съм също за гимназиалния учител, който бил разстрелян. Снимали го и него в порнографски филм с команда за разстрелване.

Тя премести бебето от едната гърда на другата, защото моментът бе построен така, че трябваше да направи това.

Последва мълчание.

— Отново си играят с часовниците — каза Монтана и стана, за да сложи бебето в люлката му. Искаше да каже, че пазачите им караха часовниците в купола да се движат бързо, после бавно, после пак бързо, като наблюдаваха през шпионката малкото земно семейство.

Около врата на Монтана Уайлдхек имаше сребърна верижка. На нея висеше, между гърдите й, медальонче със снимка на майка й — алкохоличка, едрозърнеста снимка от сажди и тебешир. Можеше да бъде който и да е. На обратната страна на медальона бяха гравирани следните думи:

Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога, и с мъдростта винаги да мога да разбера разликата между двете.

ДЕСЕТ

Преди две вечери стреляха по Робърт Кенеди, чиято лятна къща е на осем мили от дома, в който живя през цялата година. Снощи той почина.

Така е то.

Мартин Лутър Кинг бе също застрелян преди един месец.

Така е то.

И всеки ден моето правителство ми дава отчет за труповете, създадени с помощта на военната наука във Виетнам.

Така е то.

Баща ми умря преди много години — от естествена смърт. Така е то.

Той бе благ човек. Но беше луд по пушки. Той ми остави пушките си. Сега те ръждясват.

Били Пилгрим казва, че Тралфамадор няма голям интерес към Исус Христос. Той казва, че сред земните, най-привлекателна за тралфамадорското съзнание е личността на Чарлз Дарвин, който учи, че тези, които умират, трябва да умират, и че труповете са едно подобрение.

Така е то.

Същата тази идея се среща и в „Голямото табло“ от Килгор Траут. Създанията от летящата чиния, които отвлекли героя на Траут, го питали за Дарвин. Те го питали също и за играта голф.

Ако това, което Били Пилгрим научи от тралфамадорците е вярно — че ние всички ще живеем вечно, колкото и мъртви да изглеждаме понякога, — то аз не съм много очарован. И все пак, ако ще прекарам вечността, като посещавам ту един момент, ту друг, аз съм доволен, че толкова от моментите са приятни.

Един от най-приятните в последно време бе пътуването до Дрезден с моя стар боен другар О’Хеър.

Качихме са на унгарски самолет в Източен Берлин. Пилотът имаше тънки мустачки, приличаше на Адолф Менжу. Докато зареждаха самолета, той пушеше кубинска пура. Когато излетяхме, никой не каза да закачим предпазните колани.

Когато бяхме вече във въздуха, един млад стюард ни сервира ръжен хляб, салам, масло, сирене и бяло вино. Прибиращата се масичка пред мен не искаше да се отвори. Стюардът отиде в пилотската кабина за някакъв инструмент и се върна с отварачка за бирени шишета. С нейна помощ той отвори масичката.

На самолета имаше само шест пътника. Те говореха много езици. Те също се забавляваха. Там долу, под нас, бе Източна Германия и светлините бяха запалени. Аз си представих как пускам бомби над тези светлини, над тези села и градове.

Нито аз, нито О’Хеър очаквахме някога да спечелим пари. А ето ни и двамата много заможни сега.

— Ако някой от вас дойде в Коди, Уайоминг — казах му аз мързеливо, — потърсете Дивия Боб.

О’Хеър имаше малко тефтерче, на края на което бяха дадени сведения за пощенските тарифи, разстоянията по въздуха, височините на прочути планини и други важни факти за света. Той търсеше сведения за населението на Дрезден, които не се намираха в тефтерчето, когато се натъкна на нещо, което ми даде да прочета: Средно всеки ден на Земята се раждат 324 000 бебета. Същият този ден средно 10 000 други умират от глад или недояждане. Така е то. В допълнение 123 000 души умират по други причини. Така е то. Това означава общо увеличение на населението на Земята със 191 000 души на ден. Според предвижданията на статистическото бюро за прираста на населението, общият брой на хората ще се удвои преди 2000-а година и ще стане 7 000 000 000.