Мисълта за времето го преследвала. Госпожица Островска ми напомни за изумителната сцена от „Смърт на изплащане“, където Селин иска да спре шумното движение на улична тълпа. Неговите думи крещят от белия лист: Спрете ги… не им позволявайте повече да се движат… Точно така, накарайте ги да замръзнат… веднъж завинаги!… Така че повече да не изчезват!
Потърсих в библията, оставена в стаята на мотела, разкази за големи нещастия. В нея прочетох: „Слънцето бе изгряло над земята, когато Лот влезе в Зоар. Тогава Бог изпрати над Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от Бога на небето; и Той разруши тези градове, и цялата равнина, и всички жители на градовете, и всичко, що растеше по земята.“
Така е то.
Хората в тези два града били грешници, както е известно, и от това светът само спечелил.
И, разбира се, казали на жената на Лот да не се обръща към мястото, където са били всичките тия хора и техните домове. Но тя се обърнала и аз й се възхищавам за това. Защото е толкова човешко.
Тя била превърната в стълб от сол.
Така е то.
Хората не бива да се обръщат назад. Аз положително няма повече да правя това.
Завърших книгата си за войната. Следващата, която ще напиша, ще бъде смешна.
Тази книга не е сполучлива и няма как другояче, защото я е написал един стълб от сол. Ето как започва:
„Слушате,
Били Пилгрим взе, че се откачи от времето.“
И завършва така:
„Пиюк-пиюк-пиюк?“
ДВЕ
Слушайте:
Били Пилгрим взе, че се откачи от времето.
Били Пилгрим заспа като изкуфял вдовец и се събуди в деня на сватбата си. Той мина през една врата в 1955 и излезе от друга в 1941 година. Върна се обратно през същата врата, за да се намери в 1963. Той казва, че много пъти е виждал рождението си и смъртта си и безразборно навестявал всички събития между тях.
Той казва това.
Били е спазматичен по отношение на времето и няма никакъв контрол над това, къде отида, а не винаги посещенията му са приятни. Разправя, че е в състояние на постоянна сценична треска, защото никога не знае в коя сцена от живота си трябва да участва в следващия момент.
Били е роден през 1922 година в Илиум, щата Ню Йорк, единствено дете на един тамошен бръснар. Той беше смешно на вид момче, което стана смешен на вид младеж — висок, слаб, с формата на шише от кока-кола. Той завърши гимназията в Илиум като добър ученик и преди да го мобилизират във Втората световна война, посещаваше в продължение на един семестър вечерните класове на училището по оптометрия в Илиум. Баща му загина при нещастен случай на лов по време на войната.
Така е то.
Били служеше като пехотинец в Европа и бе пленен от немците. След като бе уволнен с почести от армията в 1945 година, Били отново се записа в училището по оптометрия в Илиум. През последната година на следването си той се сгоди за дъщерята на основателя и собственика на училището, а след това получи леко нервно разстройство.
Лекуваха го в болницата за ветерани от войната, близо до езерото Пласид, подложиха го на лечение с електрически шок и го изписаха. Той се ожени за годеницата си, завърши образованието си и тъстът му помогна да започне търговия в Илиум. Илиум е много добро място за оптометристи, защото там се намира Дженеръл фордж енд фаундри къмпъни — стоманолеярна компания. Всеки работник е задължен да притежава чифт предпазни очила и да ги носи в цеховете. Компанията има шестдесет и осем хиляди работници в Илиум. Необходими са много стъкла и много рамки.
От рамки се печелят луди пари.
Били забогатя. Родиха му се две деца — Барбара и Робърт. След време Барбара се ожени за друг оптометрист и Били му помогна да започне търговия. Синът на Били имаше много неприятности в училище, но после влезе в редовете на прочутите Зелени барети. Той се оправи, стана чудесен младеж и се би във Виетнам.
В началото на 1968 година група оптометристи, между които бе и Били, наеха чартърен самолет да ги закара от Илиум до Международната конвенция на оптометристите в Монреал. Самолетът се разби във върха на планината Шугърбуш във Вермонт. Всички загинаха, с изключение на Били.
Така е то.
Докато Били се възстановяваше в една от болниците във Вермонт, жена му загина при нещастен случай — от отравяне с въглероден окис.
Така е то.
Когато накрая Били се прибра у дома си след самолетната катастрофа, за известно време се държа добре. Отгоре на черепа му имаше ужасен белег. Престана да работи. Една жена се грижеше за домакинството му. Дъщеря му го навестяваше почти всеки ден.