Прелиташе над камбанарията на Урт и се натъжи, завладяна от носталгични чувства. Беше си мислела, че никога повече няма да чуе глухия й камбанен звън.
Минаваше полунощ, нейната къща беше заключена и нямаше жив човек вътре, а тя се нуждаеше от храна и от помощ. Крилете й сами я отведоха до дома на Елена, където на печката в кухнята винаги къкреше вкусна гозбица и винаги щеше да се намери легло за нея. Заудря с криле по капаците на прозорците, нетърпелива да си почине, да се излегне на мекия дюшек и да вкуси от топлата супа, но чу бебешки плач и се спря.
Да не е откачила?
Не може да се появи пред прозореца на Елена в този си вид на магьосница с криле.
Елена имаше седем деца и съпруг. Или децата вече бяха осем?
Анаид леко се спусна и кацна в двора. Видя, че вратата на плевника е полуотворена. Краката й не я държаха. Със сетни сили се добра до купата сено, струпана до кобилата, свлече се и падна в несвяст. Бавно, много бавно крилете й постепенно се превърнаха пак в ръце, а тялото й възстанови теглото си, но беше толкова уморена, че потъна в състояние на летаргия и спа дълбоко и безпаметно в продължение на часове.
В съня си видя тъмнокосо момче, което милваше лицето й и навлажняваше устните й с мокра кърпичка. После я целуваше по устата бързешком, за миг, достатъчен на Анаид да почувства как огън изгаря кожата й и да усети сладострастния вкус на езика му.
— Рок! — възкликна изненадана Анаид, като отвори очи.
Рок, хванат в крачка, скочи като ужилен.
— Познаваме ли се?
Анаид чистосърдечно се разсмя.
— Като деца сме се къпали голи в един и същи вир около милион пъти.
Рок пребледня и ужасно се смути. Анаид страхотно се забавляваше, като го гледаше как се притесни. Любопитното бе, че не изпитваше нито капчица срам.
— Ти и аз? Неее, не си спомням такова нещо…
— Я ме погледни по-внимателно.
Анаид откри лицето си от падналите кичури коса и Рок я позна по сините очи. Изумлението му беше огромно.
— Анаид! Какво ти се е случило?
Анаид понечи да му отговори, но се възпря:
— Предприех пътуване, много дълго и уморително. Нуждая се от храна и дрехи. Тук ли е майка ти?
Рок кимна в знак, че е разбрал, и се забърза да излезе.
— Почакай!
Момчето спря за миг и тя се втренчи изпитателно в него.
— Даде ли ми вода, докато спях?
Рок кимна и сведе очи, макар че Анаид не каза нищо, което би могло да го засрами.
— Благодаря ти.
По лицето на Рок се разля широка усмивка. Очите му бяха открити и прями, с цвят на пчелен мед, а косите — черни и къдрави. Беше хубав, наистина красив.
Когато той излезе, Анаид потръпна. Беше я целунал, без да я познае? Толкова ли се е променила?
Елена потвърди подозренията й:
— Анаид? Това ти ли си?
Едно пълничко бебе с розови бузки сучеше лакомо от гърдата й.
— Охо, още едно?
— Нали е много сладко? Толкова е красиво, че прилича на момиче и мислех да го нарека Росарио.
Анаид се превиваше от смях.
— Не, моля те, недей. Ще те прокълне, а нямаш представа колко са нещастни духовете.
— Не и след като го нарекох Рос…
Рос сучеше с огромно удоволствие и нищо друго не го интересуваше. Анаид въздъхна:
— Отново у дома.
— Хубавата ми тя, толкова си пораснала… Вече си станала по-висока от мен! И какви крака, нека ти се порадвам, по-дълги са от тези на Селене. А косата ти, истинска грива! Колко е объркана! Трябва да ти я измия.
Анаид се остави на блаженството да се чувства обичана.
— Цяла седмица не съм хапвала нищо.
Елена се ужаси:
— Защо не ми каза веднага? Рок! Донеси едно косидо10. Бързо, хайде, не се бави!
Косидото на Елена — каква благодат! Балсам за душата. „Действа като възстановяващ лек, способен да възвърне силите и на мечка след зимен сън“, помисли си Анаид, докато вкусваше с наслада от сланината, зелето, нахута и бульона. Не само че стомахът й го понесе добре, но я изпълни и с чувство на доволство и благодарност.
Анаид яде и спа, спа и яде. После реши да се изкъпе, но… нямаше какво да си облече. Дрехите на Елена й бяха големи.
Рок беше този, който, с око на експерт, изчисли ръста й.
— Същият номер като Марион.