— Искаш ли да ме придружиш, да отидем заедно?
Без да се поколебае, без дори да й мигне окото, Анаид се съгласи. През цялото време, докато се черпеха, нито за миг не бе почувствала бученето в ушите, нито постоянната болка в ставите, нито мъката от отсъствието на Селене. Госпожа Олав и кроасанът с шоколад се оказаха най-доброто лекарство, което бе опитвала досега.
Внезапно госпожа Олав стана и се запъти нанякъде, без да продума, само й махна, че веднага се връща. Анаид помисли, че отива до тоалетната, и използва момента да излапа втория кроасан и да помоли Роса, управителката, да й сложи още една лъжица сметана: „Ако обичате, донесете, защото шоколадът е ужасно вкусен, а изядох сметаната“.
Не можеше да определи дали госпожа Олав беше отсъствала една минута или цял час, но истината бе, че очевидно бе намерила достатъчно време, за да й донесе подарък. С тайнствена усмивка на лицето й подаде нещо, завито в опаковъчната хартия от галантерийния магазин на Едуардо.
Анаид не можеше да повярва. Госпожа Олав й беше купила най-прекрасния сутиен, който някога бе виждала. Беше с щамповани етнически елементи на фон с гранатов цвят, поръбен с весели геометрични фигурки, в зелени и синкави оттенъци. Дали ще й стои добре?
Скочи развълнувана и отиде да го пробва в тоалетната. Беше нейният размер, прилепна идеално по тялото й, бе точно какъвто бе мечтала да има — закачлив, симпатичен и удобен. Не бе чувала за марката, но никоя от приятелките й нямаше сутиен като този, беше сигурна. Облече си отгоре пуловера и хукна обратно към масата, за да благодари за подаръка на тази невероятна жена, госпожа Олав, но изумена намери само празна маса с кутия бонбони отгоре.
— За теб са — осведоми я Роса, управителката.
Анаид вече не беше гладна, затова взе кутията, докато Роса прибираше чашите от течния шоколад и й обясняваше, че чужденката платила сметката и дискретно си тръгнала, след като оставила бонбоните за Анаид, а на нея — щедър бакшиш.
Елена се чувстваше неудобно. Беше седнала в кухнята до Криселда, да чистят боб и да наблюдава гърнето с „пучеро“1. Но както и да застанеше, бебето продължаваше да рита в корема й. Нанасяше резки, настойчиви удари, а последният шут я бе оставил без дъх.
— Значи е истина?
Криселда кимна утвърдително, поднесе един бонбон към устата си демонстративно и с охота, като едновременно се мъчеше да изкуши Елена и тя да ги опита.
— Наистина Сатурн и Юпитер вече са в положение на съвпад спрямо Земята. И това съответства с предсказаното от астроложката Хьолдер в нейния трактат за идването на избраницата.
— А съвпадът на седемте планети?
— Скоро ще е. Може би след два или три месеца.
Елена отказа да си вземе бонбон и продължи да рони фасула от шушулките.
— Вземи цялата кутия, ако искаш, прекалено сладки са за мен. — После замислена добави: — Всичко съвпада. Разположението на небесните тела и лунният метеорит показват къде и кога ще стане събитието.
— Тук и сега.
— Не мога да повярвам. Подозирахме, че Селене е избраницата, но досега нямаше знаци, които да го доказват така неоспоримо.
— Жените Одиш го знаеха отпреди. От последната офанзива, в която умря Деметер — потвърди Криселда.
— Проклети стригли2… Проклети вещици Одиш, без малко да отвлекат и Анаид.
Тук Криселда тръсна глава в знак на категорично несъгласие.
— Анаид не може да види стриглата, не е посветена.
— Нима? Описанието, което направи на гарвана, съвпадаше точно с образа на стриглата. Думите й бяха: деформиран до чудовищни размери, огромен, с интелигентен поглед като на разумно същество, дори й проговорил… Опитал се да й наложи волята си — възрази Елена.
— Но… ако наистина е била самата стригла, би я сполетяла съдбата на Селене. Никой, а още по-малко едно момиче, не може да й се противопостави — отби удара Криселда.
1
Пучеро — народно ястие в Испания от нахут, говеждо месо, сланина, картофи, луканка и подправки. — Б.пр.
2
Стригли — митологични същества, жени, превърнати в чудовища от проклятие. Съществуват различни вярвания в отделните страни. На Иберийския полуостров — душа на покойница. Римляните вярвали, че е превъплътена вещица, която пие кръвта на новороденото. В славянските вярвания — бяла сова — вещица. В България, в някои региони, стшига, стржиха или стригла — зла жена, вещица. — Б.пр.