Напрегнатите черти на лицето на Валерия се отпуснаха. Тя се обърна към Криселда, седнала на предната седалка до нея:
— Предзнаменованията не известяваха за твоето пристигане.
Криселда почувства тежестта на годините и на днешния уморителен ден.
— Аз самата не знам как успях да стигна дотук.
Валерия прояви любопитство:
— Какво стана, Анаид? Проблеми ли имаше? Сигурно си имала нужда от Криселда?
Анаид призна, че без леля си Криселда не би могла да се качи на самолета.
— Да, не ми даваха да сменя датата на полета.
— Ето защо Криселда те е последвала. За да ти помогне да дойдеш.
— Искаш да кажеш, че съдбата ми е била предопределена и е трябвало да дойда дотук?
— Точно така.
— И леля Криселда е подпомогнала да се сбъдне предначертаното?
— Ха така! Добре ме подредихте — възропта Криселда, — значи аз съм просто част от съдбата на племенницата си? Хубава роля ми отредихте, няма що!
— О, не, извинявай, не исках… — заоправдава се Анаид.
Но не можа да довърши изречението си. През прозореца на колата пред очите й се разкри величествена гледка — сивосинкава шир, меко постлала земята докъдето поглед стигаше, като поле, изпъстрено с цветчета от метличина, трепкащи при всеки повей на вятъра. Беше… Това бе морето. Анаид никога преди не го беше виждала.
— Морето! — не можа да се въздържи и възкликна тя.
Свали стъклото на прозореца, за да го вижда по-добре.
Остана поразена от наситения мирис на селитра, както и от писъка на чайките, тези крадливи морски разбойници, които кръжаха над мачтите на рибарските корабчета, пуснали котва в пристанището, и си оспорваха коя ще грабне по-голямо парче от улова им. Анаид можеше да разбере кресливата им битка за плячка, но предпочете да не ги удостоява с повече внимание, а да се отдаде на съзерцание и да се наслади на изчистеното спокойно пространство.
— Никога ли преди не си виждала морето? — попита я Клодия, която не можеше да повярва.
Анаид се почувства неловко. Сигурно беше единственото същество на земята, което не знаеше какво е това море. Всичките й познания по география се свеждаха до наученото от книгите, телевизията и компютъра. Сега си даваше сметка, че не беше излизала от Урт — малкото късче свят, закътано сред планините. Майка й и баба й никога не й бяха позволявали да пътува с тях.
Никога не беше виждала цвета на морето, не беше чувала шума на вълните, шепота им, когато се разбиваха в скалите на свечеряване, не беше вдишвала мириса на йод и на пясък, примесен с дъх на лавандула, на мащерка и на жълтуга. Анаид приветства средиземноморските ухания, наситени и извиращи от дълбините на природата. Радваше се на боровете и на дъбовете, още топли след свечеряването, и изпитваше неудържимо желание да се разхожда сред дърветата, да потъне в сладострастните аромати на горите, изпълнени с живот.
Валерия я откъсна от замечтаното й съзерцание, като насочи вниманието й отново към морето и й показа рядко срещаната гледка, разкрила се пред очите им през прозореца на колата.
— Виждаш ли онези островчета, ей там?
Да, Анаид ги виждаше, бяха само на няколко метра от брега.
— Това са скалите, хвърлени от циклопа Полифем, разгневен на Одисей, когато разбрал, че е избягал от пещерата му.
Потръпваща от вълнение, Анаид погледна към каменните грамади, които й сочеше Валерия. Тъмните сенки на процепите в скалата подсказваха наличието на скривалища, на заслони и пещери. Значи това беше брегът, където, според Омир, заседнал корабът на Одисей?
— Ако имаме време, ще ти покажа митичния проход между Сцила и Харибда6, в пролива Месина.
— А тази крепост там, в далечината? Каква е? — посочи Анаид развълнувана.
— Клодия, защо не й разкажеш малко за историята на местата, през които минаваме?
Клодия посрещна идеята на майка си с такава кисела физиономия, все едно й предлагаше да ходи върху нагорещени въглени. На Анаид й стана неудобно. Валерия се престараваше и я засипваше с внимание, сякаш животът й зависеше от това и, естествено, така само предизвикваше омраза у Клодия, която демонстрираше досадата и неудоволствието си с всеки свой жест и с цялото си поведение. Тя я погледна с явна неприязън и задекламира:
— Тук, на този бряг, пристигнали първите гръцки заселници, които основали града Наксос, съвсем близо до Таормина. Имаме вила на брега, Таормина е прочута с гръцкия си амфитеатър в подножието на Етна, съградена е върху хълма и е била сицилиански град, наричан Тауроменио.
6
Escila у Caribdis — според гръцката митология, две морски чудовища, разположени на двата срещуположни бряга, символизиращи опасностите в пролива Месина, между Италия и Сицилия. — Б.пр.