Накрая всяка от магьосниците, поканени на сборището, мина край нея, за да я поздрави. Валерия й подари своя пентакул7, а Корнелия Фата, прочутата родоначалничка на могъщия род Фата и водачка на клана на враните, й връчи лъскаво ново-новеничко атаме8, нож с две остриета, който отсега нататък щеше да носи навсякъде със себе си и да реже лесно всякакви клони, треви и корени, необходими за приготвянето на различни отвари, да описва магическите си кръгове, а също и да й служи за самозащита.
Старата Лукреция, участваща все още, независимо от почтената си сто и една годишна възраст, в сбирките като матриарша на змиите, й изнесе дълга лекция за лунния камък, от който беше направен амулетът, увесен на врата на Анаид под формата на сълзи, и като ги погали призна, че открива ръката на Деметер в тях. После я разсъблече, намаза тялото й с пепел от свещеното дъбово дърво и я подкани да се изкъпе в тъмното море, за да се пречисти.
Когато излезе от водата, Анаид вече не бе същата. Сега беше магьосница. Една посветена магьосница, която, независимо от принадлежността си към клана на вълчиците, по изключение беше приета от делфинките на Валерия Кроче като посестрима и бе взета под покровителството от враните на Корнелия Фата и от змиите на Лукреция Лампедуза. Така Анаид се оказа закриляна от трите елемента, чужди на собствената й природа. Водата, въздухът и огъня.
Всичко бе толкова вълнуващо, че Анаид почувства как отмалява. Целият ритуал, песнопенията, танцът, даровете и изпитанията за проверка на уменията й постепенно я бяха потопили в унесено състояние.
Оставаше само сънят.
Криселда, най-близката й родственица, я подкани да изпие отварата и й подаде глинената паница, която трябваше да пази и за следващите церемонии. Усети горчивия вкус, но изпи течността до дъно.
След няколко минути Анаид се почувства замаяна. Магьосниците подеха някаква песен, а тя, в центъра между всички тях, затанцува спонтанно, ритмично, като в транс на просветление, което лека-полека я отнесе в други измерения на възприятията. Докато тялото не започна да й изневерява, душата й сякаш се отдели от него и тя падна, потънала в неспокоен и пророчески сън. Беше сънят на посветените.
Магьосниците бдяха над съня й и внимателно следяха всяко потрепване на лицето й, съпреживявайки тревогите, страховете и радостите й.
Анаид сънува, че пори небесата с криле и дългите й коси се развяват зад нея на вълни. Отдолу беше светлината, а над нея — мрак. Когато се спускаше надолу, светлината лумваше като пожар, а въздухът в небето придобиваше плътността на течност. Анаид влезе в огъня и взе в уста червен камък. Кожата й изгаряше, но тя не изпусна камъка и тръгна обратно, този път през водата. И докато плуваше по вълните, беше делфин, а когато излезе на сушата, вече бе приела образа на вълчица. В гората Анаид зави срещу луната и заплака заедно с нея.
Когато се събуди, тя малко объркано заразказва неясния си сън. Беше толкова скорошен, че сякаш още го преживяваше, още не бе изплувала от него.
Валерия я изслуша внимателно, след което започна с тълкуванието:
— Пътят ще бъде дълъг и изпълнен с опасности, но смелостта на сърцето й ще й дава сили да продължава напред. Едно съмнение ще я разяжда и ще се мъчи да я огъне. Ще се спусне в недрата на земята, дълбоко под водата, и упорито ще преследва търсеното съкровище. Няма да отстъпи пред болката, няма да избягва опасността и за целта ще впрегне цялата си мощ и цялата си съобразителност. При все това ще направи тежко откритие, което ще я уплаши, ще я огорчи и тя ще заплаче поради своята слабост.
Корнелия Фата разчете знаците, оставени от тялото на Анаид по пясъка.
— Не ще избяга от съдбата си, която я преследва като сянка и ще бъде предадена с лъжа. Саможертвата няма да е напразна.
Макар и малко неясни, думите на Корнелия Фата дадоха на всички жени богат материал за размисъл и създадоха настроение на тревога и униние, но Валерия не позволи да ги завладее песимизмът.
7
Pentaculum (лат.) — петолъчна звезда, древен символ на микрокосмоса; според Парацелз — най-могъщият всеобхватен знак; според питагорейците — символ не само на познанието, но и на пълното осъществяване; според франкмасоните — символ на духа. — Б.пр.
8
Атаме — пречистен и осветен церемониален нож (кама), използван в церемониалната магия (например за очертаване на магически кръг) в много от старите религии. — Б.пр.