— Алис, остави този нож — каза Клей с малко по-остър тон, отколкото възнамеряваше, — преди да си клъцнала някой от нас.
— Или себе си — добави Том с благия си, успокояващ глас. Очилата му проблеснаха на фона на аварийното осветление.
Тийнейджърката остави на масата ножа, след което отново го взе.
— Искам го — рече. — Искам да го взема, Клей. Ще се чувствам по-добре, ако имам оръжие.
— Добре — кимна художникът. — Обаче нямаш колан, за да го затъкнеш. Ще трябва да ти приспособим някакъв от покривка за маса. Дотогава много внимавай.
Половината сандвичи бяха с печено говеждо и сирене, а другите — с шунка и сирене. Алис ги сложи в найлонови пликчета, а под касовия апарат Клей намери пакет торбички с надпис „ЗА ВАШЕТО КУТРЕ“ от едната страна и „ЗА ВАШЕТО ХЛАПЕ“ от другата. С Том пъхнаха сандвичите в две пликчета, а в третото сложиха три бутилки минерална вода.
Масите бяха приготвени за вечеря, която никога нямаше да се състои. Две-три бяха прекатурени, но повечето си стояха непокътнати, кристалните чаши и сребърните сервизи проблясваха под неумолимата светлина на аварийните лампи. Клей почувства как сърцето му се свива при вида на тази подреденост и спретнатост. На всяка маса имаше искрящо бели салфетки и лампи с абажурчета; те обаче бяха изключени — навярно щеше да мине доста време, преди крушките им да грейнат отново.
Клей видя как Алис и Том опечалено се оглеждат и внезапно му се прииска да ги развесели. В съзнанието му изплува трик, с който забавляваше сина си. При мисълта за Джони плъхът на паниката се измъкна от клетката си и впи острите си зъбки в сърцето му; горещо се надяваше, че проклетият телефон на хлапето лежи забравен под леглото му, а батерията е напълно изтощена.
— Гледайте внимателно — рече той, премествайки встрани пликовете със сандвичите. — Моля, забележете, че дланите няма да се отделят от китките ми.
Той сграбчи краищата на покривката.
— Сега едва ли е най-удачното време за глупави фокуси — измърмори Том.
— Искам да видя — настоя Алис и Клей забеляза, че за пръв път, откакто я бяха срещнали, на лицето й беше разцъфнала усмивка. Едва забележима, но усмивка.
— Без покривката не може — каза художникът. — Няма да ви отнема и минутка, освен това дамата иска да види фокуса. — Обърна се към тийнейджърката: — Трябва да кажеш някаква магическа дума. „Схазам“12 ще свърши работа.
— Схазам! — рече момичето и Клей рязко дръпна покривката.
Не беше правил този номер от две-три години и за малко щеше да се издъни. Ала грешката му, която без съмнение се дължеше на моментно колебание при издърпването, всъщност подсили чара на номера. Вместо да останат на мястото си, докато покривката изчезваше по мистериозен начин под тях, всички прибори и съдове, намиращи се отгоре й, се преместиха с около десетина сантиметра надясно, най-близката до Клей чаша застина на самия ръб на масата.
Девойката се засмя и възторжено заръкопляска, той разпери ръце и се поклони.
— Сега можем ли да тръгваме, о, велики Худини? — попита Том, но и на неговото лице бе грейнала усмивка и дребните му зъби проблясваха под светлината на аварийните лампи.
— Само да й направя колан. Така Алис ще може да носи ножа и едната торба със сандвичите. Ти пък вземи плика с водата. — Сгъна покривката на триъгълник, след което я омота, докато се получи здрав пояс; сетне прекара този пояс през дръжките на торбата и го завърза на кръста на момичето, затъквайки ножа от дясната страна. — Готово!
— Не подозирах, че си бил такъв сръчко — смигна му нисичкият мъж.
— Аз съм художник — усмихна се Клей, в същия миг навън отекна такава експлозия, че подът потрепери. Чашата, която стоеше на ръба на масата, падна и се разби на парчета. И тримата мигом погледнаха натам. Художникът искаше да каже на спътниците си, че не вярва в поличби, ала така само щеше да влоши нещата. Въпреки това го стори.
17
Клей настоя да се върнат в „Атлантик Авеню Ин“, преди да тръгнат на път. Трябваше да вземе папката си, която бе забравил във фоайето, както и да потърсят някакъв калъф за ножа на Алис. Освен това смяташе, че трябва да дадат на Рикарди още един шанс. Беше изненадан да открие, че стремежът му да помогне на плешивия надделява дори над желанието му да прибере папката с картините си. Явно бе развил някаква странна симпатия към служителя от рецепцията. Когато сподели това с Том, онзи кимна:
— Изпитвам абсолютно същото към аншоата върху пица. Всеки път, когато я видя, си казвам, че комбинацията от сирене, доматен сос и мъртва риба е отвратителна, но в следващия миг апетитът ми надделява и не мога да й устоя.
12
Вълшебна дума от комикса „Кептьн Марвъл“, съставена от инициалите на Соломон, Херкулес, Ахил, Зевс, Атлас и Меркурий. — Б. пр.