— Мамка му — прошепна художникът. — Този е един от тях.
— Да. А там, където има един, може да има и други.
— Той ли е разбил вратата?
— Естествено — отвърна Том. — Не съм го видял, но вчера бе заключена. Отношенията ми със Скотони — човекът, който живее от другата страна — не са от най-добрите; често ми е казвал, че няма никаква полза от „хора като мен“. — Том замълча, после продължи шепнешком и Клей се наведе към него, за да го чуе. — Знаеш ли кое е най-шантавото? Познавам този човек. Работи в „Тексако“. Това е единствената бензиностанция в града, където още ремонтират автомобили. Или по-точно ремонтираха. Веднъж ми смени тръба на радиатора и ми разказа как с брат му пътували до Ню Йорк и отишли на мач между „Ред Сокс“ и „Янките“, на който видели как Кърт Шилинг побеждава Великана18. Стори ми се приятно момче. А я го виж сега! Нахълтал в градината ми и нагъва сурова тиква!
— Какво става, момчета? — обади се Алис, която незабелязано беше застанала зад тях.
Том се обърна към нея. Изглеждаше притеснен.
— Едва ли ще искаш да видиш.
— Не — възрази Клей. — Според мен трябва да го види.
Усмихна се на Алис и си даде сметка, че това изобщо не е толкова трудно. На предницата на пижамата, която Том й беше дал, нямаше монограм, но дрехата бе синя — точно както си я беше представял. Девойката изглеждаше много сладка — беше боса, косата й беше разрошена. Въпреки кошмарите изглеждаше по-отпочинала от Том и Клей бе готов да се обзаложи, че Алис изглежда по-свежа и от него.
— Не е автомобилна катастрофа или нещо подобно — побърза да я успокои. — Просто някакъв тип похапва тиква в задния двор на Том.
Тийнейджърката пристъпи между тях, подпря се на умивалника и се вдигна на пръсти, за да погледне през прозорчето. Неволно докосна ръката на Клей и той долови топлината от съня, която продължаваше да се излъчва от кожата й. Алис остана така известно време, след което се обърна към Том.
— Каза, че са се самоубили — отбеляза; Клей не можеше да определи дали в гласа й се долавяше обвинение или присмех. „Най-вероятно и тя самата не знае“ — помисли си.
— Не съм го твърдял със сигурност — измънка Том.
— На мен ми се стори сигурен. — Алис отново надзърна през прозореца. „Поне не е разстроена“ — каза си Клей. Всъщност изглеждаше необичайно спокойна — и малко чарли-чаплински — в големичката за ръста й пижама. — Ъъъ… момчета?
— Какво? — едновременно казаха двамата.
— Погледнете ръчната количка. Обърнете внимание на колелото.
Клей вече бе видял това, за което тя говореше — тиквената кора, сърцевината и семките.
— Сцепил е тиквата в колелото, за да се добере до вътрешността й — добави Алис. — Мисля, че е един от тях…
— Естествено, че е един от тях — заяви художникът.
Механикът Джордж седеше с широко разтворени крака, давайки възможност да се види, че е забравил всичко, на което са го учили като малък за пишкането в гащите.
— … но е използвал това колело като инструмент — продължи тийнейджърката. — Не ми изглежда като постъпка на изперкал човек.
— Един от тях вчера използва нож — изтъкна Том. — А друг размахваше автомобилни антени…
— Да, но… това е различно.
— Не толкова агресивно, може би? — подсмихна се мъжът с тънките мустачки. — Аз обаче нямам никакво желание да проверя.
— Не, не исках да кажа това — уточни Алис. — Не знам точно как да го обясня…
Клей смяташе, че се досеща какво има предвид девойката. Агресията, с която се бяха сблъскали вчерашния ден, бе сляпа и спонтанна. Сила, под чието въздействие телефонните откачалки грабваха първия попаднал им под ръка предмет и разрушаваха или убиваха. Например бизнесменът с ножа и голият младеж с автомобилните антени… Мъжът в парка, който бе захапал ухото на кучето си, и Русокосата фея пък бяха използвали зъбите си. Натрапникът в двора на Том Маккорт изглеждаше различно, и то не защото се хранеше, без да причинява нечия смърт. Също като Алис обаче Клей не бе в състояние да посочи в какво точно се изразява разликата.
— О, Боже мой! — възкликна девойката. — Още двама!
През отворената врата в градината влязоха четирийсетина годишна жена с мръсни сиви панталони и възрастен мъж по шорти и тениска с надпис „СИЛАТА НА ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ“. Зелената блуза на жената беше разкъсана и разкриваше чашките на бледозеления сутиен, а спътникът и куцаше и при всяка стъпка правеше странни движения с лактите си — все едно играеше патешкия танц, за да запази равновесие. Единият му крак беше бос (с изключение на разпарцаливения спортен чорап) и бе покрит до глезена със засъхнала кръв. „Сякаш е газил в кръв“ — помисли си Клей и потръпна от отвращение. Жената не спираше да повтаря нещо като „Гуум! Гуум!“ докато оглеждаше двора и градината; и погледът й се плъзна покрай Джордж Тиквоядеца, без да го удостои и с грам внимание. Мина покрай него, коленичи сред лехата с краставици и си откъсна една, а междувременно старецът с тениската „СИЛАТА НА ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ“ (чиято сплъстена бяла коса висеше като качулка около лицето му) застина неподвижно като робот, на който му е свършила енергията. На носа му се мъдреха очила с тънки позлатени рамки (очила за четене, каза си Клей), които проблясваха на ранната утринна светлина.
18
Кърт Шилинг — питчър на „Бостън Ред Сокс“; Великана — прозвище на Рандал „Ранди“ Джонсън, дадено му заради огромния му ръст. — Б, пр.