Изглеждаше досущ като човек, който навремето е бил изключително интелигентен, а сега се е превърнал в пълен глупак.
Двамата мъже и момичето в кухнята на Том се бяха скупчили един до друг със затаен дъх и наблюдаваха случващото се.
Погледът на възрастния мъж се спря върху Джордж, който захвърли оглозганото парче тиква, след което грабна друго и продължи да го ръфа. Засега не проявяваше никаква агресивност към новодошлите — Клей би казал, че дори не ги забелязваше.
Старецът закуцука напред и се пресегна към тиква с размерите на футболна топка. Намираше се на по-малко от метър от Джордж. Художникът добре помнеше какво се бе случило край метростанцията до „Атлантик Авеню Ин“, ето защо със свито сърце зачака какво ще последва.
Усети как Алис докосва ръката му. Дланта й беше ледена — топлината от съня бе изчезнала.
— Какво ще направи? — прошепна.
Клей само поклати глава.
Беловласият мъж се опита да захапе тиквата, но само удари носа си в твърдата й кора. Би трябвало да е смешно, но не беше. Очилата му се бяха кипнали настрани и той ги намести. Този жест бе толкова нормален, че Клей се запита дали пък самият той не е изгубил разсъдъка си.
— Гуум! — извика жената, с разкъсаната блуза и захвърли наръфаната краставица. Беше забелязала няколко домата и бързо запълзя към тях, при което косата закри очите й.
Старецът разглеждаше ръчната количка. Стоеше с тиквата в ръце и явно се колебаеше дали да се приближи — вероятно се притесняваше от близостта на механика Джордж. За изненада на Клей обаче човекът с гащеризона само посочи количката с оплесканата си в жълто ръка.
— Вземи я, да ти е честита! — измърмори Том.
Възрастният човек коленичи, намръщи се от болката, вдигна лице към просветляващото небе, изпуфтя и вдигна тиквата над колелото. В продължение на няколко секунди сякаш преценяваше траекторията на удара, а после стовари лакомството си върху металния ръб и плодът изхрущя, разцепвайки се на две почти равни половини. Онова, което последва, се случи с ужасяваща бързина. Джордж остави на скута си оглозганата тиква, приведе се и с големите си, омацани в жълто ръце сграбчи главата на стареца. В момента, в който я завъртя, тримата чуха как вратът на възрастния изпука. Дългата бяла коса на жертвата се развя като на забавен каданс, очилата му паднаха сред стъблата на нещо, което Клей сметна за цвекло. Тялото на стареца се сгърчи веднъж и се отпусна безжизнено на земята. Алис понечи да изпищи, но реакцията на Том бе светкавична — закри с длан устата й и художникът видя как разширените, й от ужас очи диво се въртят в орбитите си. Джордж, взе ново парче тиква и преспокойно продължи да яде.
Жената със зелената блуза се огледа, сетне откъсна още един домат и го захапа като ябълка. По брадичката й потече червен сок и се изгуби под яката й. Докато ги наблюдаваше как си седят невъзмутимо в градинката на Том Маккорт, незнайно защо в съзнанието на Клей изникна названието на една от любимите му картини — „Царството на мира“19. Не съзнаваше, че го е изрекъл, докато Том не го изгледа мрачно и не му каза:
— Вече не.
13
Тримата продължиха да стоят залепени за кухненския прозорец пет минути след като някаква аларма започна да вие в далечината. Звучеше някак си уморено и прегракнало, сякаш всеки момент щеше да заглъхне.
— Имате ли някаква представа какво може да е това? — попита Клей. В градината Джордж бе изоставил тиквите и тъкмо изравяше един едър картоф. Приближил се беше до жената, но не проявяваше никакъв интерес към нея. Поне засега.
19
Картина на американския художник Едуард Хикс (1780–1849), вдъхновена от библейската тема за лъва и агнето (респективно всички животни), които ще живеят в мир и разбирателство в земния рай. — Б. пр.