Когато изкачиха алеята и застанаха под арката, Клей се обърна и погледна за последен път футболното игрище. Стадионът тънеше в мрак, ала сиянието на звездите на северния небосвод бе напълно достатъчно, за да разкрие килима от тела, който застилаше терена. Ако човек не знаеше какво точно има там, едва ли щеше да различи кошмарните подробности, но видеше ли ги веднъж отблизо… видеше ли ги веднъж…
Може би беше зрителна измама, но за миг му се стори, че ги вижда как дишат — всичките осемстотин или хиляда, като един-единствен организъм. Това го изпълни с ужас и той презглава се втурна да настигне Том и директора.
16
Любезният домакин приготви горещ шоколад и те го изпиха в луксозно обзаведената приемна под светлината на две газени лампи. Клей очакваше старецът да им предложи да се спуснат до улица „Колежанска“, за да съберат още доброволци за „армията на Ардай“ но той явно бе доволен.
Обясни, че бензиновата помпа в гаража е свързана с резервоар, чиято вместимост надхвърля хиляда и петстотин литра — трябваше само да издърпат запушалката. В оранжерията пък имаха столитрови пръскачки — поне дузина. Можеха да ги натоварят на пикап и да ги закарат на игрището…
— Момент — прекъсна го Клей. — Преди да започнем да обмисляме стратегията, искам да чуя твоята теория за телефонните откачалки. — „Теория“ звучи малко гръмко — усмихна се беловласият. — С Джордан забелязахме някои факти, имаме известна интуиция и се познаваме доста добре, така че…
— Аз съм компютърен маниак — сподели момчето, стиснало с две ръце чашата си с горещ шоколад, и това признание се стори на Клей по детински очарователно. — Просто съм луд на тема компютри. И аз не знам от колко време се занимавам с тях. В момента тези твари биват препрограмирани — нали така? Още малко и на челата им ще започне да мига надпис „ИНСТАЛАЦИЯ НА СОФТУЕР, МОЛЯ ИЗЧАКАЙТЕ“…
— Нещо не разбирам — намръщи се Том.
— На мен пък ми е ясно — обади се Алис. — Джордан, ти смяташ, че Сигналът наистина е бил Сигнал, нали? Всеки, който го е чул… е останал с изтрит хард-диск.
— Да, точно така — възкликна хлапето. Беше твърде възпитано, за да каже: „Да, мамка му!“.
Том озадачено погледна Алис, но Клей знаеше, че очилатият нито е тъп, нито бавнозагряващ.
— Нали имаш компютър — рече момичето. — Видях го в кабинета ти.
— Да…
— И си инсталирал софтуер?
— Да, но… — запъна се мъжът с италианските мустачки и втренчено изгледа Алис. — Техните мозъци? Мозъците им?
— А какво според теб е мозъкът? — попита момчето. — Голям хард-диск. С органични схеми и вериги. Никой не знае с какво количество байтове. Може би гига-гуголплекс24? Необятна вселена от байтове. — Той притисна длани до ушите си. — Ей тук.
— Не го вярвам — каза Том, ала говореше тихо и изглеждаше зле. Клей си помисли, че приятелят му просто не иска да признае истината. Като си припомни безумието, обхванало Бостън, художникът си каза, че идеята звучеше ужасно убедително. В същото време бе кошмарна — милиони, може би дори милиарди мозъци, изтрити наведнъж с лекота, с каквато можеш да изтриеш компютърен диск, Хвана се, че мисли за Тъмнокосата фея — приятелката на момичето със зеления мобилен телефон. „Коя си ти? Какво става? — бе извикала Тъмнокосата фея. — Коя си ти? Коя съм аз?“ После се бе плеснала по челото с опакото на ръката си и беше хукнала към най-близката улична лампа, в чийто стълб се удари не веднъж, а два пъти, съсипвайки труда на зъболекаря си.
„Коя си ти? Коя съм аз?“
Това не беше нейният телефон. Тя просто бе слушала разговора на приятелката си и бе получила пълна доза от Сигнала.
Клей, който по-често мислеше в образи, не в думи, изведнъж видя в съзнанието си огромен компютърен екран, изпълнен с думите: „КОЙ СИ ТИ КОЯ СЪМ АЗ КОЙ СИ ТИ КОЯ СЪМ АЗ КОЙ СИ ТИ КОЯ СЪМ АЗ КОЙ СИ ТИ КОЯ СЪМ АЗ“, а под тях — следния надпис, мрачен и неумолим като съдбата на Тъмнокосата фея:
ГРЕШКА В СИСТЕМАТА.
Тъмнокосата фея като частично изтрит хард-диск? Беше ужасно, но вероятно бе самата истина.
— Специализирах английска литература, но когато бях млад, изчетох купища книги по психология — промърмори директорът. — Започнах с Фройд естествено — всеки започва от Фройд… после Юнг… Адлер… и от там започнах да си пробивам път през всички съществуващи теории за това как точно функционира съзнанието. В крайна сметка открих, че всички умозаключения се базират на друга теория — тази на Дарвин. В трудовете на Фройд идеята за оцеляването като първичен нагон е изразена чрез концепцията за „то“, а в тези на Юнг — чрез идеята за наследствената памет и архетипите. Според мен никой няма да оспори, че ако всичките ни съзнателни мисли, паметта и способността ни за рационално и логическо мислене внезапно ни бъдат отнети, онова, което остане, ще бъде нещо оголено и ужасяващо.
24
Гуголплексът е едно от най-големите числа, използвани в математиката; представлява 10 на степен гугол, а гугол от своя страна е 10 на степен 100 (или, другояче казано, десетица със сто нули след нея). — Б. пр.