— Левитация? — хлъцна Алис, ала хлапето не й обърна внимание.
— … са само разклонения на пси-дървото. Стволът му е телепатията — основата на всички тези неконтролируеми таланти, и точно от нея се боите, нали? Рояците да не развият телепатична връзка помежду си.
Пръстите на Том се стрелнаха към мястото, където се бе намирал половината му мустак, ала напипаха само почервеняла кожа.
— Хм, може би е вярно… — замисли се той. — Макар че…
Джордан подмина и това.
— Да кажем, че е така. Страх ни е, че телефонните откачалки ще станат истински телепати, не някакви си зомбита с групов инстинкт. Следователно какво? Роякът от колежа „Гейтън“ е мъртъв — членовете му са измрели, без да успеят да подскажат кой ги е изпепелил, защото са загинали по време на дълбокия си сън или каквото там правят, докато се блещят към небето… — Момчето махна с ръка. — Затова, ако се тревожите, че са предали по телепатичен път имената и описанията ни на своите приятелчета в региона, можете да си отдъхнете — просто няма кога да са го сторили.
— Джордан… — подхвана директорът и потръпна. Продължаваше да чеше хълбока си.
— Сър? Добре ли сте?
— Да. Ако обичаш, донеси ми опаковката зантак25 от банята. И бутилка минерална вода…
Хлапето се втурна да изпълни заръката му.
— Нямаш язва, нали? — попита Том.
— Не — отвърна директорът. — По-скоро стрес. Стар… не мога да кажа „приятел“… познайник?
— Сърцето ви добре ли е? — попита загрижено Алис.
— Предполагам — усмихна се широко Чарлс Ардай. — Ако лекарството не помогне, можем да преразгледаме това предположение, но… поне досега винаги ми е действало. Няма смисъл да се тревожим предварително. А, Джордан, благодаря ти.
— На ваше разположение съм, сър. — Момчето му подаде чашата с вода и хапчето.
— Мисля, че трябва да тръгнеш с тях — каза Чарлс Ардай, след като глътна лекарството си.
— Сър, при цялото ми уважение към вас ви уверявам, че няма начин другите да узнаят… просто няма начин.
Директорът въпросително погледна Том и Клей. Очилатият разпери ръце, а художникът вдигна рамене. Можеше да каже онова, което чувстваше: „Направихме ужасна грешка и като стоим тук, само влошаваме положението си“, ала не виждаше смисъл да го прави. Лицето на Джордан излъчваше самоувереност и упоритост, но под тази маска хлапето бе изплашено до смърт. Нямаше да се мъчат да го разубеждават. Отгоре на всичко вече се бе съмнало, а денят бе тяхното време. Той разроши косата на момчето.
— Щом си твърдо решен да останеш, Джордан, смятам да подремна.
На лицето на хлапето се изписа огромно облекчение.
— Чудесна идея. Може и аз да поспя.
— И аз, но преди това искам да изпия една чаша от световноизвестното хладко Четъмско какао — засмя се Том. — И като гледам, май ще се наложи да обръсна остатъка от мустаците си. Ако чуете някой да вие и стене от безутешна мъка, да знаете, че съм аз.
— Мога ли да присъствам? — попита дяволито Алис. — Винаги съм искала да гледам как един зрял мъж стене и ридае.
26
Клей и Том споделяха неголяма стая на третия етаж.
Алис бе настанена в другата спалня. Художникът тъкмо събуваше обувките си, когато на вратата се почука и директорът влезе, без да чака покана. Скулите му бяха поруменели, но лицето му бе смъртнобледо.
— Добре ли си? — Клей се изправи. — Значи все пак е сърцето, а?
— Радвам се, че ме попита — отвърна професорът. — Не бях напълно сигурен дали съм засял семето, но явно съм успял. — Погледна през рамо към коридора и затвори вратата с върха на бастуна си. — Изслушай ме внимателно, господин Ридъл — Клей, и не ми задавай въпроси, освен, ако не почувстваш, че е абсолютно наложително. Късно този следобед или рано тази вечер ще бъда открит мъртъв в леглото си и ти ще кажеш: „Явно наистина е било сърцето му, сигурно онова, което сторихме миналата нощ, му е дошло в повече.“ Разбираш ли?
Художникът кимна. Разбираше, именно поради тази причина остави възраженията си недоизказани. Едва ли щеше да постъпи така преди Сигнала, но светът се беше променил. Прекрасно знаеше защо директорът прави това предложение.
— Ако Джордан някога заподозре, че съм отнел живота си, за да го освободя от онова, което в крехката си момчешка възраст той възприема като свято задължение, има опасност да посегне на своя. В най-добрия случай може да изпадне в състояние, което възрастните по мое време наричаха „безнадеждна скръб“. Много ще тъгува за мен, но ще го преживее. Въпреки това не бива да допускате да научи истината. Мисълта, че съм извършил самоубийство, за да го накарам да напусне Гейтън, е забранена. Разбираш ли?
25
Популярно американско лекарство за облекчаване на болката при стомашни заболявания като язви и гастрити. — Б. пр.