Към четири часа следобед положението на английската армия беше сериозно.
За Уелингтън сражението имаше две опорни точки: Угомон и Ла Е-Сент. Угомон още се държеше, но Ла Е-Сент беше завзета от Ней. Само една твърдина все още се крепеше — центърът. Уелингтън го подсили. Центърът на английската армия заемаше платото Мон-Сен-Жан. Зад него оставаше селото, а пред него се разгъваше хълмистата равнина.
Към четири часа английската войска се огъна назад. На гребена на платото останаха само артилерията и стрелците. Бойният фронт се прикри. Уелингтън отстъпи.
— Отстъплението започна! — извика Наполеон.
ГЛАВА V
НАПОЛЕОН В ДОБРО НАСТРОЕНИЕ
Макар неразположен и с мъка крепящ се на седлото, Наполеон никога не бе изпадал в толкова добро настроение, както този ден. Още от сутринта на лицето му, обикновено непроницаемо, грееше усмивка. Мрачен при Аустерлиц, той бе весел при Ватерло. И най-великите избраници на съдбата изпадат в заслепение.
Предната вечер, смятайки, че съдбата, призована на среща от него при Ватерло, е дошла навреме, императорът отрони следните загадъчни думи:
— Все още сме сговорни.
Но Наполеон се лъжеше. Не бяха вече сговорни. Той не бе мигнал нито секунда. Подиграваше се на Уелингтън.
— Трябва да дадем хубав урок на този дребничък англичанин!
Когато сутринта разгъна картата на бойното поле, той каза на Султ:
— Каква чудесна шахматна дъска!
Въпреки лошото време и забавянето, той заяви на Ней:
— Деветдесет на сто от шансовете са на наша страна!
ГЛАВА VI
ИМПЕРАТОРЪТ ПИТА НЕЩО ВОДАЧА ЛАКОСТ
И така Наполеон беше доволен. Когато Уелингтън се отдръпна от платото, Наполеон забеляза, че платото опустява. Английската армия всъщност се прикриваше, прибирайки се към центъра.
Императорът се привдигна на стремената. В очите му проблесна победна светкавица. Заставеше ли Уелингтън да отстъпи в Соасонската гора, Франция щеше окончателно да разгроми Англия. Обмисляйки страхотния удар, той за последен път проучи с бинокъла си всички точки на бойното поле. Забеляза параклиса, който се намира на пресечката на пътя за л’Альо. Наведе се и запита нещо полугласно водача си Лакост. Водачът поклати отрицателно глава, може би с коварен умисъл.
Императорът се вглъби в себе си, после се извърна рязко и изпрати нарочен куриер, който да препусне с пълна скорост и да извести в Париж, че битката е спечелена.
Наполеон беше гений-гръмовержец.
Този път запрати мълнията по себе си.
Заповяда на кирасирите1 да превземат платото Мон-Сен-Жан. То бе обградено от вдлъбнатия път от Оен за л’Альо, който не се виждаше отдолу и който беше още повече издълбан от проливния дъжд.
ГЛАВА VII
ИЗНЕВИДЕЛИЦА НЕСЛУКА
Кирасирите бяха три хиляди и петстотин конници, разгърнати на фронт, широк четвърт левга. Мъже-исполини на исполински коне. Двадесет и шест ескадрона. Цялата армия им се любуваше сутринта. Ней изтегли сабята си и застана начело. Многочислените ескадрони се люшнаха напред.
Цялата кавалерия се устреми наведнъж като един единствен човек, потъна в страшния дол и се появи на другия му склон, изкачваща в силен тръс сред град от снаряди опасната разкаляна стръмнина на платото. Тя напредваше невъзмутима, застрашителна и в промеждутъците между пушечната и оръдейна стрелба се чуваше исполинското тъпчене на копитата. Два огромни стоманени гущера пълзяха към гребена на платото.
Странно числено съвпадение: двадесет и шест артилерийски батареи щяха да посрещнат двадесет и шестте ескадрона. Строена зад гребена на платото, английската пехота чакаше с пръст на спусъка. Тя чуваше само равномерното чаткане на три хиляди коне, звъна на сабите, дрънченето на броните. Настъпи за миг тишина, после над гребена изникна дългата редица кирасири и три хиляди гърла извикаха едновременно:
— Да живее императорът!
Но изведнъж — трагична минута — конете от челната колона се изправиха на задните си крака сред ужасяващи вопли. Кирасирите се стъписаха, съзрели в краката си между себе си и англичаните някакъв ров — вдлъбнатия път за Оен.
Ровът се раззина непредвидено. Втората редица бутна първата, третата бутна втората. Никаква възможност за отдръпване, колоната се беше превърнала в снаряд. Безпощадният ров не можеше да се преодолее, без да се запълни. Засилени да смажат англичаните, французите смазваха сънародниците си. Една трета от бригадата на Дюбоа беше погълната от тази паст.
Наполеон беше разгледал внимателно терена, преди да даде заповед за атака, но не бе успял да различи вдлъбнатия път. Усъмнил се навярно поради бялото параклисче, разположено на пресечката с нивелския път, той бе запитал водача Лакост да не би да се натъкнат на препятствие. Водачът бе отговорил отрицателно.