Накъде?
Пряко обществения строй, пряко съществуващите закони, пряко безочливото благоденствие на другите.
Превърналите се в озлобление възторзи, накипялото негодувание, благородното младежко дръзновение, жаждата за промяна в обществения порядък, споменът за претърпените огорчения, несбъднатите мечти, надеждата, че в крушението ще се намери изход —- ето ви съставните елементи на метежа.
Всеки, който носи в душата си таен бунт срещу каквато и да е неправда на обществото, живота или съдбата, е сроден с метежа и щом той се развихри, се оставя да бъде увлечен от него.
Метежът прилича на циклон в социалната атмосфера, който възниква внезапно при дадени температурни условия. Сграбчи ли някого, метежът му придава невероятна мощ. Той влива в първия срещнат силата на събитията. Превръща всичко в снаряд. Павето става ядро, а работникът — генерал.
Метежът затваря дюкянчетата, спира търговията, ускорява разоряването на много частни собственици. Изчислено е, че тридневен метеж струва сто и двадесет милиона.
От историческо гледище той не е лишен от известна красота. Уличният бой не е по-малко грандиозен и патетичен от партизанската борба. Ако при нея се чувства душата на гората, при него тупти сърцето на градовете. Метежите озаряват най-своеобразните черти на характера на парижанина — благородство, самоотверженост, бурна жизнерадост. По време на тях ще видите неустрашимите студенти, непоколебимата национална гвардия, постове от малчугани, презрение към смъртта у всеки минувач. Бойците имат една и съща закалка, различават се само по възраст. Метежите възпитават народа в мъжество.
„Добре, но дали това оправдава пролятата кръв на раните, които революцията си нанася сама? Париж може би израства, но Франция се омаломощава. Ами кланетата, които толкова често позорят победата? Изобщо метежите са гибелни.“
Така говори лъжеблагоразумието, с което драговолно се задоволява буржоазията, този лъженарод.
Колкото до нас, ние правим разграничение между различните видове народни вълнения.
Има ли значение, че 14 юли е струвал сто и двадесет милиона? Възцаряването на Филип V в Испания коства на Франция два милиарда. Дори ако щетите бяха равни, ние бихме предпочели 14 юли. Когато едно малцинство заграби властта, народът се вдига да защити правата си, макар и с оръжие. Борбата на цялото против една малка негова част е справедливо въстание, а нападението на малката част срещу него е размирица. Според това дали дворецът Тюйлери подслонява краля или Конвента, нападението срещу него е справедливо или несправедливо. Едно и също оръдие, насочено срещу бунтовниците, е виновно на 10 август5, и има право на 14 вандемиер6. Външно сходство, но различна същност.
Нередни и размирни прояви са трошенето на машините, унищожаването на културните придобивки, отричането на прогреса. Но когато Париж тръгва срещу Бастилията, това е справедливо въстание.
Вълнението на моряците на Колумб е несправедлив бунт, защото с помощта на компаса той подарява цял свят на цивилизацията. Вартоломеевата нощ, терористичните роялистки банди — всичко това е католически метеж, но истинското въстание е винаги движение напред, докато всяка ожесточена стъпка назад е вредна. Всяко отстъпление е престъпление срещу човешкия род. Въстанието е яростен изблик на истината. Когато въстаналият народ кърти уличните павета, за да строи барикади, от тях изскача искрата на правото. Понякога въстанието е равносилно на възраждане.
Най-често размирицата се поражда от материални причини, докато въстанието има винаги нравствени подбуди. Въстанието граничи с духа, а размирицата — с търбуха.
Нека се запитаме какво представляват събитията през юни 1832 година. Размирица или въстание?
Въстание. При възкресяване на това страшно събитие ние може би ще си послужим и с други думи, за да обрисуваме външните му прояви, но по съдържание то е въстание. То беше величаво и със стремителното си избухване, и със зловещото потушаване, затова дори и враговете му говорят за него с уважение.
Повечето действащи лица на тези титанически сцени са изчезнали. Те замлъкнаха още на следващия ден. Но ние сме били очевидци на това, което ще предадем. Ще изменим само имената, но описаните случки са истински. Ние ще разкажем само един епизод, сигурно най-малко известния от паметните 5 и 6 юни 1832 година. Но ще се постараем читателят да долови действителните размери на тази страшна и дръзновена обществена проява.
ГЛАВА XXI
ЕДНО ПОГРЕБЕНИЕ — ПОВОД ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ
5
На 10 август Парижката революционна комуна завзема Тюйлери под силен артилерийски обстрел. — Б. пр.
6
На 14 вандемиер (септември, според революционния календар) артилерията на Конвента обстрелва метежниците, разбунтували се срещу неговите декрети. — Б. пр.