Там се помещаваше безгрижно в продължение на три столетия едно прочуто заведение, предавано в наследство от баща на син.
Един художник много пъти се беше напивал в него и за благодарност беше изрисувал върху розовия стълб пред къщата чепка коринтско грозде.
Оттам и името „Коринт“. Последният собственик беше чичо Юшлу. Той беше може би роден химик, но прекара живота си като кръчмар и готвач. „Коринт“ бе станал сборен пункт на студенти, художници и артисти, защото там можеше да се яде и пие, като се плаща малко и даже като не се плаща. Те бяха винаги добре дошли при чичо Юшлу. Жена му беше грозна и брадата. През 1830 година чичо Юшлу умря и виното, и кухнята станаха много лоши, но приятелите продължаваха да бъдат верни на „Коринт“.
Имаше два етажа — долу беше залата с масите, а по вита стълба се качваха на втория етаж, където живееше собственицата с две прислужници — Матлот10 и Жиблот11. Никой не знаеше истинските им имена. Матлот беше четвъртита и креслива, а Жиблот — нежна и мила.
Курфейрак беше написал с тебешир над вратата на залата следния стих:
Ако успееш — наслади се, ако посмееш — яж!
ГЛАВА XXX
ИГРАЧКА-ПЛАЧКА
Както знаем, Легл живееше най-вече у Жоли. Те бяха като близнаци —- деляха всичко помежду си. Сутринта на 5 юни отидоха да закусят в „Коринт“.
Посрещнаха ги Матлот и Жиблот. Кръчмата беше празна. Те си поръчаха стриди, сирене и шунка. Тъй като добре ги познаваше, Жиблот им донесе и една бутилка вино, без да й го поръчват.
Още не бяха посегнали към стридите и в заведението влезе Грантер.
Когато го видя, Жиблот донесе още две бутилки. Докато другите двама започнаха с яденето, той започна направо с пиенето.
— Видях челната колона на шествието. Чудесна гледка! — каза Легл. —- Колко е тихо тук! Кой би подозрял, че на две крачки всичко се е обърнало наопаки?
— По повод революцията — забеляза Жоли — по всичко личи, че Мариус е влюбен.
— Знае ли се в кого? — попита Легл.
— Любовните приключения на Мариус! — изсмя се Грантер. — Предварително ми е ясно всичко. Мариус е мъгла и сигурно е срещнал някое изпарение. Той е поет и е срещнал муза.
В този миг в заведението влезе дрипаво хлапе. Без да се колебае, то се обърна към Легл:
— Вие ли сте Легл?
— Точно така. Какво искаш от мене?
— Един висок рус младеж ме попита: „Знаеш ли леля Юшлу?“ и ме помоли да намеря, господин Легл и да му кажа от негово име: „ABC“. Някакъв номер ли ви погаждат? Той ми даде десет су.
Легл поиска назаем десет су от Жоли.
— Благодаря, господине. —- Как се казваш?
— Наве, приятелят на Гаврош.
— Седни да закусиш с нас.
— Не мога. Аз участвам в шествието и викам: „Долу правителството!“
Легл се замисли. „ABC“ беше парола и означаваше погребението на Ламарк.
— Високият рус младеж е навярно Анжолрас — забеляза Грантер.
— Ще отидем ли? — попита Легл.
— Вали — забеляза Жоли. — Аз се заклех да се хвърля в огъня, но не във водата. Ще хванем хрема.
— Аз оставам — заяви Грантер. — Предпочитам закуска пред катафалка.
— Ще изпуснем погребението, но ще участваме в метежа — заключи Легл.
— А! В метежа и аз съм с теб! — извика Жали.
— А на мене тази ваша революция ми е безразлична — каза Грантер. — Сегашният ни крал Луи Филип е все едно корона, пристегната с нощна шапчица. Скиптър, който завършва с чадър. А Анжолрас ме презира. Ако беше пратил Наве при мен, щях да го последвам. Толкова по-зле за него! Няма да отида на омразното му погребение!
Легл седеше замислен до отворения прозорец. Изведнъж той чу врява, бързи стъпки, викове: „На оръжие!“ и съгледа на улицата Анжолрас с пушка в ръка, Гаврош с пистолета му и другите, всеки въоръжен както може.
— Курфейрак! Курфейрак! — завика той. — Къде отивате?
— Ще строим барикада! — извика Курфейрак.
— Защо не тук? Мястото е удобно!
— Вярно, Орльо12 — отвърна Курфейрак. И множеството изпълни уличката.
ГЛАВА XXXI
ОПИТ ДА СЕ УТЕШИ ВДОВИЦАТА ЮШЛУ
Мястото беше наистина много сполучливо избрано. Улицата беше широка в началото, а в дъното се стесняваше почти без изход. Лесно можеха да преградят улица Мондетур. Възможно беше нападение само отпред, тоест челно и открито. Полупияният Легл беше проявил проницателност на трезв пълководец.