В момента, в който се показахте на портала, усетих раздвижване. Забелязах, че ви следят и на свой ред проследих преследвачите ви — трима неживи в дневни костюми. За една вълчица не представлява проблем да остане невидима, когато е необходимо, зрението и слухът ми са отлично развити. От разговора им разбрах какво ще ви накарат да извършите. Видях как изведоха упоената ви съпруга и чух къде смятат да я отведат. Познавам Кръстовище като ноктите на лапата си, защото изкарвам прехраната си като таксиметров шофьор.
Пневмобилът забави и спря на широка равна площадка пред неясните силуети на някакви сгради — халета или нещо подобно. Тания угаси фаровете.
— Боя се, че с превозното средство бяхме дотук, докторе! До кланицата, която се намира в съседния квадрант, трябва да се придвижим пеша.
Изучавах напрегнато лицето ѝ на светлината на мижавата вътрешна лампичка.
— Виждам, че имате и други въпроси?
— Да кажем, че ми трябват още една-две подробности, преди да се впусна в авантюра с непозната върколачка!
— Времето ни притиска, доктор Кимерия, но ми е пределно ясно, че липсата на взаимно доверие може да ни изиграе лоша шега. Слушам ви?
— Защо не са нападнали и вас, след като Дориан ви е разказал за Зъба, и доколко тази тайна информация наистина е останала такава?
Тания ме дари с поредната си крива усмивка:
— Нерония разказала на брат ми, че съдбата на иманярите, открили артефакта, била предрешена още в мига, в който Гришнак прочел надписа върху херметическата кутийка. Както се досещате, вместо да получат възнаграждението си, най-вероятно са били изсмукани в някоя от кланиците — за миг спря, доловила неволното ми потръпване, когато тревогата за Шели ме прониза за пореден път. После продължи с равен, неутрален тон: — Тримата гардове на Гришнак, охранявали го по време на срещата му с иманярите, също са изчезнали безследно. Неживите, разбира се, са усетили, че около главатаря им се мъти нещо, но уверявам ви, за изчезналия и намерен Зъб на Белиал знаят само петима души, впрочем шестима с вас — Гришнак, съветникът му, дъщеря му Нерония, брат ми и аз.
В този момент някаква лампичка светна в мозъка ми:
— Съветникът на Гришнак, знаете ли името му?
— Нарича се Йеронимус, слабо познато лице в светските среди — не обича да се афишира, а предпочита да е в сянката на главатаря си.
— Йеронимус! — повторих и сякаш отново чух гъгнивия глас, излизащ изпод слънцезащитния шлем. Работата наистина ставаше дебела, щом самият съветник на вампирския главатар беше дошъл на крак у нас.
— Причината да не са подгонили и мен досега е, че просто не са разбрали за посещението на Дориан. Той ми обясни, че след срещата си с вампирката снощи е изминал пътя до жилището ми, обикаляйки в няколко квартала, за да се отърве от евентуални преследвачи. Псевдовампирите от четирийсет и седма са го засекли поне час след като си тръгна. Започвам да подозирам, че и други бандитски шайки са били уведомени за наградата за главата му. Гришнак не оставя нищо на случайността, просто четирийсет и седмиците са се добрали първи до брат ми!
— И кое ви кара да мислите, че в отрязъка от време, между посещението му у вас и нападението над него, Дориан все пак не е решил да предаде информацията на Рутгер?
— Няма такава вероятност. През горещите летни дни главатарят на върколаците обитава „Вълча лапа“ — вилата си, която се намира в „Оазис Три“ — третата облагородена територия в пустинните земи, останали след Последната война.
Това е райско кътче, предназначено само за богаташи, отстоящо на не по-малко от двеста километра от полиса ни. На всеки четирийсет и осем часа дотам пътува новата смяна от охраната на Рутгер, заедно с напитките и хранителните продукти, които не могат да се добиват на място в оранжериите на оазиса.
Като се замисля, бях чувал за облагородените територии, но със заплатата на хирург в Клиниката за митологични създания, вярно, съвсем прилична за Полис Кръстовище, едва ли можех да си позволя да купя имот там.
Тания продължи, след като ми даде няколко секунди, за да смеля потока от информация:
— Брат ми беше отстъпил онзи ден и днес сутринта трябваше пак да пътува за оазиса. А самият Рутгер, както разбрах, е дошъл в клиниката ви направо от летището, това изключва възможността да се е видял с Дориан преди покушението.
Липсващите частички в пъзела се наместваха една по една и картината започваше да се разкрива пред очите ми.