— Къде е съпругата ми?
— Търпение, доктор Кимерия! Или просто „Арчи“? Нали мога да ви наричам така с надеждата, че за краткото време на сътрудничеството ни ще успеем да станем приятели?
Не си направих труда да отговарям на тази саркастична демонстрация на превъзходство. Можеше да ме нарече и „стар космически пръч“, което с нищо не променяше факта, че ме е стиснал за тестисите, образно казано.
— Името ми е Йеронимус, извинете ме за бутафорния вид, в който ви се представям, но се досещате, че това е единственият възможен начин през деня. Неудобството от запарващия костюм обаче няма как да бъде избегнато, защото времето ме притиска, Арчи. Сега ще ви дам кратки инструкции и ви обещавам, че ако ги изпълните стриктно, още утре ще забравите за новия си приятел.
Името не ми говореше нищо. Както вече споменах, познавах бандитските главатари, не и цялата им подопечна сган.
— Искам да знам къде е жена ми! Искам да се уверя, че е невредима и тогава ще разговарям с вас! — разбирах, че въобще не съм в изгодна позиция да поставям условия, но от друга страна, едва ли можеше да стане по-зле, ако покажех малко твърдост.
— Арчи, не се мислете за специален, вие просто бяхте първият ни избор, който лесно можем да заменим! Засега ще се задоволите с честната ми дума, че съпругата ви Шели е добре. И така — по същество — трябваше ни служител от клиниката за митологични създания, по възможност лекар…
Полегнал в спалнята, все още пропита с дискретния, леко сладникав аромат от парфюма на Шели, пушех поредната цигара и размишлявах. Прехвърлях отново и отново разговора, който проведохме с Йеронимус, и се опитвах да намеря някакъв смисъл. Сложната комбинация с всички ресурси, впрегнати в нея — доста необичайното раздвижване на вампирите през деня, отвличането на жена ми и онова, което ме караха да направя утре вечерта, ме навеждаше на извода, че в Кръстовище се мъти нещо голямо.
— Знаете ли какво е това, Арчи? — в дланта на вампира се появи стъклено цилиндърче и той го поднесе към очите ми.
Стандартно флаконче от пет милиграма с издълбан символ „Ag“ върху него.
— Разбира се, че знам — отвърнах, като се опитах да звуча по-бодро, отколкото се чувствах. — Изпитът ми по фармакология беше преди доста време, но го взех с отличен. Суспензията от микроскопични сребърни частици в течна среда, наречена сребърна вода, намира много приложения — използва се при лечението на някои кожни заболявания, конюнктивита при новородените и разбира се, при изгарянията, с които един вампир трябва да е добре запознат, нали Йеронимус?
— Отново се опитвате да бъдете духовит, но зад тези усилия прозира страхът ви!
Прав беше — знаеше, че го знам. Шели беше всичко за мен и страхът, който изпитвах в момента, ме караше да полудявам! Не страх, че ще изгубя собствения си живот, може да не ви се вярва, но в миналото животът ми често е висял на косъм, страхувах се от коварството на вампира, не вярвах в честната му дума, не вярвах, че след като изпълня каквото и да искаше, щеше да остави жена ми жива.
Но в момента друг поръчваше музиката, а аз, стиснал зъби в безсилието си, трябваше да започна танца…