— Какви ги плещиш, че пребивал хора? — От всичко, което беше наприказвал Мълрайт, това я беше жегнало най-силно.
— Миналия път, когато говорихме с теб, споменахме за нападенията — каза Болд.
Тя се сви на стола. Може би миналия път е била надрусана. Може би не си спомняше.
— Смятаме, че е счупил врата на една полицейска служителка — обясни Болд.
— И твоя врат ще счупи някой ден, като му омръзне оная ти работа — добави Мълрайт.
— Ще ти се, а, смотаняк такъв! Той не може да й се насити! Виждал ли си ме как танцувам?
— Там, където отиваш, ще танцуваш само за някоя дърта лесбийка, дето ще те прибере в харема си.
За пръв път Самуей загуби самообладание. Мъжете не доловиха това, но това не убягна от погледа на Боби Гейнис, която беше усетила уязвимостта на момичето при разговора им в асансьора.
— Даваш си сметка за това, нали? — каза Гейнис, преди Болд да успее да заговори. — Сержант Мълрайт е прав. Ако си решила да ни въртиш номера, ще те затворим. Ще идеш на съд. Разполагаме с достатъчно доказателства, които те уличават като съучастничка в нападение първа степен. А с досието, което имаш, направо си загубена. Ще те осъдят и ще те пратят да си излежаваш присъдата в затвор за пълнолетни жени — най-вероятно с общ режим — по шест в килия, по тридесет на баня едновременно. И гадното е не само в това, че лесбийките ще ти се нахвърлят, ще те накарат да правиш неща, които никога не си си представяла, че две жени могат да правят, а че и шибалниците — надзирателите, предимно мъже — ще те карат да им духаш за пакет цигари, за пакетче дъвки, за всяко едно нещо, което поискаш. А ти ще искаш толкова неща — но само те ще могат да ти ги доставят.
Тя почака малко и продължи:
— Ние се опитваме да оправим системата. Да я реформираме. Наистина се опитваме. Но вече не съм сигурна дали това изобщо е възможно. Разбираш ли? Независимо от всички усилия, които полагаме, по-едрите жени ще си хващат любовници, а от време на време все ще се промъква по някой шибалник.
— Можем да ти спестим всичко това — каза Болд, като продължи в същия дух.
— В тез места бъка от вируса — подхвърли Мълрайт. Очите му, които не изпускаха Самуей, бяха влажни. — Ще ти се изприщи езика от него, сладурче.
— Достатъчно! — рязко изръмжа Болд. — Господи… — изпъшка той.
На вратата се почука. Шийла Хил подаде глава и направи знак на Мълрайт да излезе. По лицето й беше изписано пълно отвращение. Когато Мълрайт стигна до вратата, тя го сграбчи за ризата и го извлече от стаята за разпити, а иззад затворената врата се разнесоха гневните й думи.
Гейнис се извини на заподозряната.
— Това беше излишно. Съжаляваме.
Самуей изглеждаше парализирана.
— Искам си адвоката — прошепна тя.
— Вече идва насам — каза Болд.
— Искаш ли да излезем от стаята? — предложи Гейнис заради касетофона, който записваше всяка тяхна дума.
— Не… — отговори обърканата Самуей. — Какво трябва да направя?
— Да ни кажеш къде можем да го намерим — каза Болд.
— При Тинкър — отговори тя, без да се замисли и точно заради това Болд й повярва.
— При Тинкър Бел37? — попита Гейнис. После се обърна и обясни на Болд. — Един търговец на крадени вещи в Кент. Все му забравям истинското име — добави тя. — Били, Теди? В отдел „Взломни кражби“ трябва да го знаят.
Самуей кимна и прошепна:
— Той има вземане-даване с Тинкър. Но ако нахълтате при Тинкър, Аби ще разбере, че аз съм го изпяла. А ако разбере, че аз съм проговорила…
— Не е задължително да разбере — каза Болд. — Ще се погрижим за това.
— Чувала съм го да приказва с Тинкър по телефона.
— Телефонът — промърмори Болд. — Той клонира телефони. Знаем това. Трябва ни номера на телефона, който сега използва.